Саймън сграбчи Дрейвън и го издърпа от Хю.
– Кралят е съвсем наблизо – прошепна той вбесен. – Да не би някой от вас да иска още една аудиенция с него?
Очите на Хю пламнаха. Той се обърна и си тръгна.
– Не се страхувай, Хю. Ще посрещна много радушно дъщеря ти.
В коридора проехтя проклятие, но Хю не се обърна и чак след като графът изчезна от погледа му, Дрейвън си позволи на лицето му да проличи, колко зле се чувстваше вътрешно.
Нито една дама не бе влизала в Рейвънсууд почти двадесет години. Затваряйки очи, за да заличи спомена, Дрейвън си пожела да може да спре писъците и молбите за милост, които кънтяха в главата му.
А сега идваше друга дама.
– Ще е само за една година – прошепна Саймън.
Дрейвън спря погледа си върху него.
– Трябва ли, братко, да ти напомням за проклятието?
– Ти не си като баща си.
Той повдигна вежди.
– Така ли мислиш? Не съм ли му равен по бързина в битките? Не казват ли всички, че съм одрал кожата му?
– Ти не си като баща си повтори Саймън.
Но Дрейвън не го чу и този път. Защото той знаеше истината. Беше син на баща си и за разлика от Саймън, проклятието на зловонната кръв на този мъж течеше във вените му.
Да доведе жена от благородно потекло в Рейвънсууд, бе, все едно да предизвика екзекуцията ѝ, а Дрейвън бе на път да заложи честта си за благополучието на дамата.
Съдбата наистина бе жестока кучка и този ден му се присмиваше силно.
Глава 1
Всичко, което една жена трябва да знае за мъжете е, че те са същества, подвластни на препаската си[4]. Обърнете внимание на панталоните им и ще имате пълен контрол върху тях, защото когато мъжественият им орган е взел надмощие, разумът им изчезва.
Емили седеше на своето легло до сестра си Джоан, опитвайки се да не обиди Алис, като се ухили на изявлението ѝ. Тя притисна ръка до устните си, за да потисне веселието си.
И тогава направи злочестата грешка да погледне към Джоан. Двете избухнаха в смях.
Кой не би се засмял? Особено, имайки предвид картината, появила се в съзнанието ѝ, за извънредно голямата препаска, която годеникът на Джоан носеше.
Найлс се перчеше наоколо като бог Приап[5], по време на девичи празник.
Слугинята ѝ, Алис, обаче не изглеждаше толкова доволна от веселието им. Прочиствайки гърло, Емили стисна устни и даде най-доброто от себе си, за да стане сериозна.
Алис сложи ръце на кръста си и се намръщи. Висока едва метър и петдесет, слугинята не изглеждаше заплашително. И все пак, те я бяха попитали по въпроса. Най-малкото, което можеше да направят, бе да я изслушат, без да се смеят.
– Мислех, че дамите искат да говорим сериозно за това? – попита Алис.
– Прости ни – каза Емили, прочисти отново гърлото си и примерно постави ръце в скута си. Ще се държим прилично.
Наистина, нямаха друг избор, защото заговорничиха как да намерят съпруг на Емили и тъй като нито една от сестрите нямаше идея как да прелъсти един мъж и да го накара да се ожени за нея, Алис бе единствената жена в замъка, която смееха да попитат. Всяка друга би се запътила веднага към баща им с новината.
Но за щастие, на практичната и често подкупвана Алис, можеше да се разчита да остане лоялна на дамите, на които служеше.
Алис преметна черната си плитка през рамо и не им обърна внимание.
– Ами, както лейди Джоан може да потвърди, частта с прелъстяването е доста лесна. Частта със запазването е трудна.
Лицето на Джоан стана тъмночервено, което подчерта сините ѝ очи.
– Не съм направила нищо друго, освен да вляза в стаята. Найлс бе този, който ме прелъсти.
Алис вдигна триумфално ръка с дланта нагоре.
– Както казах, прелъстяването...
– Но какво ще стане, ако той не иска да бъде прелъстен? – прекъсна я Емили.
Алис върна ръката на кръста си. Въпреки че тя бе две години по-млада от Емили, беше заобиколена от всякакви мъже и бе считана от всички млади жени в графството за експерт.
– Милейди – каза Алис, а на лицето ѝ бе изписано лъжливо търпение. – Откъснаха моето цвете, когато бях много млада и мога да ви уверя, че няма жив мъж, който да не е похотлив. Единствената причина, поради която не ви се е наложило да ги пропъждате, е заради острия меч на господаря.
Емили нямаше как да оспори това. Баща ѝ пазеше дъщерите си сякаш бяха най-ценните му соколи и се противопоставяше на всеки мъж, който се осмелеше да ги погледне. А ако някой дръзнеше да докосне... Ами...
Тя бе много изненадана, че Найлс все още имаше нещо в панталоните.