Само че започваше да й писва от книги за дворцовия етикет и „Справочникът на Туърп за Петнадесетте планини и равнините Сто“.
Трябваше да знае тези глупотевини, за да бъде кралица. Дългата галерия изобилстваше с подобни писмена, а Маграт още не бе стигнала до далечния й край. Какво обръщение е подходящо към третия братовчед на маркграф? Какво означават картинките на гербовете, всички онези изправени и бдящи лъвове? И не можеше да свикне с дрехите. Търпението й се изчерпа при вида на специалното покривало за глава. Изобщо не се радваше и на високата островърха шапка с висящ от нея воал. Измишльотината сигурно придаваше чудесен вид на някоя благородна дама, но щом Маграт я наденеше на главата си, изглеждаше все едно някой и бе нахлупил грамаден сладолед.
Леля Ог седеше по халат пред огнището, подръпваше от лулата и лениво си режеше ноктите на краката. Понякога се чуваше рикошет от далечен ъгъл на стаята. Разнесе се и тих звън от счупването на керамична маслена лампа.
Баба Вихронрав се бе изпружила неподвижно на леглото си. В ръцете си с изпъкнали сини вени държеше картончето „НИ СЪМ УМРЕЛА“.
Съзнанието й се носеше из гората и търсеше, търсеше…
Уви, не можеше да се пренесе там, където ничии очи не виждат и ничии уши не чуват.
Затова не забеляза празнотата до камъните, където осмина мъже спяха. И сънуваха…
Ланкър е отделен от останалите земи на хората заради Ланкърския пролом, в който тече плитката, но коварно бърза Ланкърска река, затова над пролома е построен Ланкърският мост.20
Каретата спря в далечния му край. На пътя беше спусната бариера, лошо боядисана в бяло, червено и черно.
Временният кочияш наду тромбата.
— Какво става? — провеси се през прозореца Ридкъли.
— Тролски мост.
— Охо…
След малко изпод моста се чу тътен и един се преметна тромаво през парапета. За трол беше прекалено натруфен. Освен задължителната набедрена превръзка носеше и шлем, който явно бе правен според размерите на човешка глава, затова се крепеше с помощта на връвчица.
— Какво става? — сепна се Ковчежникът.
— Има трол на моста — осведоми го Архиканцлерът, — но си е нахлупил шлем на главата. Сигурно е някакъв чиновник и ще загази сериозно, ако изяде някого.21
Няма нужда да се тревожиш.
Ковчежникът се разкикоти, защото съзнанието му в момента фучеше вихрено по серпантините на странните си пътища.
Главата на трола се показа на прозореца.
— Добър ви ден, ваши благородия. Митническа проверка.
— Не си носим никаква митница — щастливо забърбори Ковчежникът. — Помня, че като малки търкаляхме сварени яйчица от хълма…
— Не, питам дали не носите бира, спирт, концентрати, вина, халюциногенни билки или книги с развратно или покваряващо съдържание?
Ридкъли дръпна Ковчежника от прозореца.
— Не.
— Не ли?
— Не.
— Ама сигурни ли сте?
— Да.
— А искате ли аз да ви продам?
— Дори не возим с нас — обади се Ковчежникът въпреки усилията на Архиканцлера да седне върху главата му — козли.
Има и хора, които напук са готови да си засвирукат „Янки Дудъл“ насред претъпкан бар в град Атланта.
Само че и те биха сметнали за твърде невъзпитано споменаването на думата „козел“ пред един трол.
Изражението под шлема се менеше съвсем бавно, сякаш глетчер остъргваше половин планински склон.
Пондър се мъчеше да бъде незабележим под седалката.
— Значи можем да си тупуркаме нататък, нали? — продължи Ковчежникът, макар и с леко приглушен глас.
— Той не говори сериозно — припряно рече Архиканцлерът. — Подтикват го хапчетата от сушени жаби.
— Хич не ти трябва да ме ядеш — заяви Ковчежникът. — По-добре изяж брат ми, той е много мфхмф…
— Ами като гледам — започна тролът, — май ще трябва да… — И тогава забеляза Казанунда. — Охо-о… Контрабанда на джуджета, а?
— Не ставай смешен, драги — укори го Ридкъли.
— Няма забрана за контрабанда на джуджета.
— Няма ли? А туй вътре какво е?
— Аз съм великан — изпъчи се Казанунда.
— Великаните са доста по-големички.
— Да, но аз бях болен.
Тролът несъмнено се озадачи. За неговата раса подобни оплетени положения бяха равни на пина докторат. Той обаче упорито си търсеше белята. И си я намери на покрива на каретата, където Библиотекарят се препичаше на слънце.
— Какво имате в чувала горе?
— Не е чувал. Това е Библиотекарят.
Тролът мушна с пръст купчината козина.
— Уук…
— Какво? Маймуна?!
— Ууук?
След няколко минути пътниците се облягаха на парапета и гледаха замислено бързеите на реката далеч долу.
20
Жителите на Ланкър не смятат, че географията трябва да бъде претоварена с разни оригинални имена.
21
Троловете са силициева, а не въглеродна форма на живот и не могат да смелят човешко месо. Но винаги се намира някой, който е готов да опита.