— Защо?
— Да отпъждат… Господарите и Господарките, госпожо.
— Какво?! Това е само прастаро суеверие! Пък и всеки знае, че елфите са били добри, каквото ще да си мърмори Баба Вихронрав.
Зад нея Шон трепна. Тя взе увитите парчета от леглото и ги хвърли в ъгъла.
— Никакви бабини деветини в този замък, премного благодаря. Случайно да има още нещо, което никой не ми казва?
Шон врътна глава, мислейки си гузно за съществото в тъмницата.
— Хъ! Ами върви си. Верънс иска кралството да бъде съвременно и ефективно, а това означава никакви подкови и други такива наоколо. Хайде, махай се.
— Добре, госпожице кралице.
„Е, наистина мога да свърша нещо полезно — утеши се Маграт. — Да. Трябва да се държа разумно. Ще отида и ще поговоря с него.“ Тя беше запалена на привърженичка на идеята, че на практика всичко може да се уреди, стига хората повече да си приказват.
— Шон!
Той спря на вратата.
— Да, госпожице?
— Кралят слезе ли вече в Голямата зала?
— Мисля, че още се облича, госпожице кралице. Не ми звънна да взема тръбата.
Всъщност Верънс, на когото никак не допадаше навсякъде да го предшестват звуците, които Шон смяташе за фанфарно приветствие, вече бе слязъл тихомълком. А Маграт се промъкна по коридорите до неговите покои и почука на вратата.
Защо да се притеснява? От утре и тя ще живее тук, нали? Натисна дръжката, вратата се отвори й Маграт влезе почти против волята си.
Впрочем трудно беше да се каже, че стаите в замъка принадлежат някому. Бяха имали прекалено много обитатели през столетията. Самата обстановка лъхаше на стени, чиито тапети са осеяни с дупчици от кабърчета, прикрепяли плакатите на отдавна разпаднали се рокаджийски групи. Човек не можеше да остави отпечатъка си върху тези камъни, защото те си го връщаха тъпкано.
За Маграт влизането в мъжка спалня беше все едно изследовател да стъпи в територия, отбелязана на картата с „Тук май има дракони“.23
И не беше точно каквато трябваше да бъде според Маграт.
Верънс стигна до идеята за спалня на доста зрели години. Като малък спеше с цялото си се-мейство на сламата в мансардата. Като чирак в Гилдията на смешниците спеше на нар в дьлго помещение с още мнозина тъжни и потиснати младежи. Щом заслужи титлата на пълноправен Шут, традицията изискваше да спи свит на кравай пред прага на господарската спалня. На по-солидна от обичайното възраст най-неочаквано се сблъска с факта, че има и меки дюшеци.
А сега Маграт проникна в голямата му тайна.
Той не успя да свикне.
Пред нея се мъдреше Голямата спалня на Ланкър, която според мълвата можеше да побере десетина човека, макар историята да мълчеше в какви обстоятелства и защо това би било необходимо. Ложето беше огромно и изработено от дъб.
Освен това личеше, че никой не спи на него.
Маграт дръпна завивките и подуши миризмата на попрегорели чаршафи. Нямаше миризми, оставени от преспал тук мъж.
Тя се заозърта, докато погледът й не се спря на малкия натюрморт в ъгъла зад вратата. Състоеше се от сгъната нощница, свещ и малка възглавница.
Короната на главата на Верънс изглежда само бе променила възгледа му от коя страна на вратата трябва да спи.
О, богове… Винаги се бе свивал пред прага на господаря си. Сега беше крал и се свиваше пред прага на кралството си.
Очите на Маграт се напълниха със сълзи.
Как да не обича нещо толкова трогателно, та чак блудкаво?
Маграт се прехласна. Съзнаваше, че приличието изисква да не е тук, но си издуха носа и продължи да тършува. Купчината до леглото доказваше че Верънс е усвоил майсторски подреждането на дрехите, присъщо на половината човечество. Затова пък го затрудняваха сложните топологични похвати, необходими, за да не оставяш чорапите си обърнати наопаки.
Имаше миниатюрна тоалетна масичка с огледало. В рамката бе пъхнато изсъхнало и избледняло цвете. На Маграт й се стори, че е от онзи вид, който тя обичаше да вплита в косата си.
Не биваше да продължава ровичкането. По-късно често си го натякваше. В момента обаче бе загубила всякаква власт над себе си.
На тоалетната масичка бе поставена дървена купа, пълна с разни монети, шнурчета и обичайния боклук от джоба, изпразнен преди лягане.
Имаше и сгънато листче, толкова протъркано, че явно бе престояло дълго в споменатия джоб.
Тя взе листчето и го разгъна.
Навсякъде по обърнатите към Главината склонове на Овнерог гъмжеше от кралства. Всяка тясна долина, всяко равно местенце, където би могъл Да стъпи не само планински козел, се наричаше кралство. В Овнерог дори имаше толкова дребни кралства, че ако някой дракон започне да ги тормози, а пък млад герой убие дракона и кралят му даде половината кралство съгласно чл. 3 от Кодекса на героите, от територията не би останал нищо. Войни за завладяване на нови земи се проточваха с години, просто защото някой искаше да си построи и барака за въглищата.
23
В случая с „Карта на градъ Анкхъ-Морпоркъ от алфата омегата“ това е „Слънчева обител за болни дракони“ на Морфичната улица. „Моля, оставяйте дарените въглища до вратата. Помнете — драконът е приятел за цял живот, а не само за една Прасоколеда.“