Ланкър беше сред най-големите кралства. Дори можеше да си позволи редовна армия.24
Крале, кралици и всевъзможни по-низшестоящи аристократи вече прииждаха на потоци по Ланкърския мост. Зяпаше ги вкиснат мокър трол, който бе зарязал задълженията си през остатъка от този ден.
Вратите на Голямата зала бяха широко отворени. В тълпата се мотаеха жонгльори и огнегълтачи. Горе в галерията за музикантите малък оркестър свиреше на ланкърска еднострунна гъдулка и прочутите овнерожки гайди. За щастие шумът на гъмжилото почти ги заглушаваше.
Леля Ог и Баба Вихронрав се смесиха с въпросното гъмжило. За да почете празничния повод, Леля носеше вместо всекидневната черна островърха шапка друга със същата форма, но червена и с восъчни черешки по нея.
— Всички тузари са тук — отбеляза тя, взимайки си пълна чаша от най-близкия поднос. — Нашият Шон разправя, че дошли магьосници чак от Анкх-Морпорк. И единият казал, че съм се забелязвала. Цяла сутрин се чудих кой ли е той.
— При толкоз спомени не е лесно да се сетиш — отвърна Баба, но без да влага искрена заядливост, а по-скоро по навик.
Леля Ог се тревожеше, защото нейната приятелка изглеждаше някак отнесена. Някои благородници хич не ни трябват тук — изсумтя Баба. — Няма да се успокоя, докато всичко туй не свърши.
Леля Ог се премести, за да погледне над главата на един дребничък император.
— Маграт никаква не се вижда. Ей го Верънс, приказва с разни други крале, но нашта Маграт никъде я няма. Нашият Шон пък чул от Мили Чилъм, че тая сутрин Маграт била като топка от нерви.
— Множко титуловани особи ни се събраха — отбеляза Баба, взирайки се в коронованите глави наоколо. — Тук не съм си на мястото.
— Е, мен ако питаш, ние винаги сме си на мястото — отвърна Леля, докато вземаше печена пилешка кълка от бюфета и я пъхаше в ръкава си.
— Ти не прекалявай с пиенето. Гита, трябва да сме нащрек. Не забравяй какво ти казах. И не се оставяй да те разсейват…
— О, нима очите ми съзират възхитителната госпожа Ог?!
Леля се обърна. Не видя никого зад себе си.
— По-надолу — упъти я гласът.
Тя сведе поглед към широката усмивка.
— Леле, ще се пръсна…
— Това съм аз — Казанунда — напомни джуджето, още по-смалено под огромната напудрена перука. — Не ме ли помните? Танцувахме цяла нощ в Генуа.
Но не и гигантска в сравнение с някои други перуки. В историята на човешкия упадък е имало множество великански перуки, често с вградени джаджи, за да не скучаят окол — Няма таквоз нещо.
— Е, но можеше и да се случи.
— Брей, и ти ли се пръкна тук?! — немощно промълви Леля.
Нямаше как да забрави, че колкото по-силно сриташ Казанунда, толкова по-неудържимо отскача обратно, често в твърде неочаквана посока.
— Звездите ни събират — заяви джуджето. — Об-речени сме един за друг. Желая тялото ви, госпожо Ог.
— А, не, още си го ползвам.
Макар Леля Ог да подозираше, че Казанунда прилага все същия подход към всичко, което поне донякъде е от женски род, тя не отрече пред себе си, че е поласкана. На младини бе имала предостатъчно обожатели, но покрай отминалите години се сдоби с тяло, което в най-добрия случай можеше да се нарече удобно. Лицето й пък напомняше за стафида. От отдавна угасналата жарава в душата й се издигна струйка дим.
Отгоре на всичко Казанунда й беше симпатичен. Повечето мъже прибягваха до увъртания, а неговата прямота действаше освежаващо.
— Няма да стане — опита се да го убеди. — Поначало не си подхождаме. Аз съм метър и шейсет, а ти дори до метър и двайсет не си изкласил. Да не споменавам, че мога да ти бъда майка. [???] ните, зяпайки само купчините коса. Някои са побирали дресирани мишки или украшения с часовникови механизми Мадам Купидор, държанката на Лудия крал Супа II, имала перука с клетка за птички, но за тържествените случай носела друга — с вечен календар, часовник с цветя и сергия със закуски за вкъщи.
— Не е вярно. Майка ми скоро ще навърши триста години, освен това има далеч по-пищна брада от вас.
И това не можеше да се отрече — според въз-гледите на джуджетата Леля Ог още беше тийнейджърка.
— Ах, господине! — тя го тупна игриво и ушите писнаха. — Знаете вие как да завъртите главата на едно простодушно селско момиче!
Казанунда се надигна от пода и щастливо нагласи перуката си.
— Обожавам пламенните момичета! Какво ще кажете за малък тет-а-тет, когато тези церемонии свършат?