А Леля Ог беше привлекателна жена — качество, за което красотата не е задължителна. Тя направо омайваше Казанунда. Да попаднеш в нейната компания беше изумително приятно, отчасти защото имаше толкова свободни и широки схващания по някои въпроси, че в тях биха могли да се поберат три футболни стадиона и зала за боулинг.
— Ех, да си носех арбалета! — мърмореше Ридкъли. — Окача ли такава глава на стената, нямам нужда от закачалка за шапката.
Еднорогът мяташе глава наляво-надясно и риеше с копита. От хълбоците му се вдигаше пара.
— Не знам дали щеше да ти провърви — изсумтя Баба. — Сигурен ли си, че не ти остана никакво „бум-тряс“ в пръстите?
— Мога да сътворя илюзия — предложи магьосникът. — Туй поне е лесно.
— Няма полза. Еднорогът е елфическо създание. Магията не му действа. Разпознава илюзиите. Как иначе, щом и елфите толкоз ги бива в илюзиите? Ще можеш ли да се изкатериш по склона И двамата се огледаха. Червената глина изглеждаше хлъзгава като принципите на жрец.
— Я да отстъпим заднешком — реши Баба Ама бавно.
— Не можеш ли да се вмъкнеш в главата му?
— Там вече има някой. Горкото създание и е любимец. Подчинява се само на нея.
Еднорогът закрачи след тях, като се стараеше да гледа и двамата едновременно.
— И какво ще правим, когато стигнем до моста?
— Не си се отучил да плуваш, нали?
— Доста високо над реката сме.
— Но под моста има дълбок вир. Не помни ли? Веднъж се гмурна в него. Беше лунна нощ…
— Бях млад и глупав.
— Е, и? Сега пък си стар и глупав.
— Мислех си, че еднорозите са някак… по-пухкави.
— Гледай зорко! Не се оставяй на обаянието! Виж какво има пред очите ти! Огромен кон с рог на муцуната! — разсърди се Баба.
Еднорогът продължаваше да рови с копита Ботушите на Баба стъпиха на моста.
— Попаднал е тук случайно и не може да се върне — обясни тя. — Ако не бяхме двама, досега да е нападнал. Тъй, май сме по средата на моста…
— Реката е придошла от топенето на снега — скептично отбеляза Ридкъли.
— Тъй си е — потвърди Баба. — Ще се видим при бента.
Тя изчезна.
Пред еднорога, които досега не можеше да си избере жертва, остана само Ридкъли. Животното можеше да брои до едно. И наведе глава.
Ридкъли открай време не обичаше конете, защото му се струваше, че тези животни и в найдобрия случай не са с всичкия си.
Щом еднорогьт се втурна към него, Архиканцлерът прескочи парапета и падна без никакво аеродинамично изящество в ледените води на река Ланкър.
Библиотекарят обичаше театъра. Винаги седеше на първия ред при премиерата на всяка нова постановка в който и да е анкх-морпоркски театър. Наличието на четири ръце му позволяваше да ръкопляска двойно по-гръмко или — при нужда — да мята залп от фъстъчени черупки.
В момента се чувстваше излъган. Не откри в замъка други книги освен солидни томове по придворен етикет, отглеждане на расови животни и управление на селското стопанство. Кралските особи рядко са пристрастени читатели.
Не очакваше и приятни изненади от Представлението. Бе надникнал в пространството зад парчето зебло, което заместваше гримьорната. Завари неколцина яки мъжаги да спорят разпалено. Това не предвещаваше вечер на сценично великолепие, макар да не губеше надежда, че някой от тях ще халоса друг по лицето с торта.27
Успя да запази три места на първия ред. Това нарушаваше старшинството сред присъстващите но те му угодиха с учудваща готовност. Освен това си бе намерил фъстъци. Никой не знаеше как е успял.
— Ууук?
— Не, благодаря — отказа Пондър Стибънс От тях ми се подува коремът.
— Ууук?
— С радост слушам онзи, що с радост дърдори. Ау, олеле! Стърготини и петмез! Сложи си го в херингата и го изпуши!
— Струва ми се, че и той не иска фъстъци — преведе Пондър.
Завесата се вдигна… тоест пекарят Коларов я дръпна.
Започна Представлението.
Библиотекарят гледаше и тънеше в униние Зрелището го стъписваше. Обикновено се радваше искрено на лошата актьорска игра, стига във въздуха да не липсват фучащи сладкарски изделия. Но тези хора дори не умееха да играят зле. И май никой наоколо не се канеше да хвърля нищо по тях.
— Той извади фъстък от кесията и го затъркаля между пръстите си, вторачен преценяващо в лявото ухо на кошничаря Шивашки. И усети, че настръхва. При един орангутан това състояние се забелязва лесно. Вдигна поглед към хълма над лутащите се по сцената актьори и изръмжа тихичко. — Ууук?
27
Като човекоподобно с простички, но вкоренени пристрастия, Библиотекарят вярваше, че във всяко представление са абсолютно задължителни епизодите с мятането на торти, изливането на кофи с варов разтвор или свалянето на шапката, пълненето й с нещо лепкаво и поставянето й обратно на все така невъзмутимата глава, докато оркестърът свири „УАА… Уаа… уаа… уаааааа…“. И тъй като печеният фъстък е опасен и болезнен, ако бъде изстрелян с убийствена точност, анкх-морпоркските режисьори отдавна схванаха намека. Поради тази причина някои вълнуващи мелодрами придобиха малко необичаен вид, но преобладаваше мнението, че е по-добре да представиш „Кървавата трагедия на Лудия монах от Куирм (с мятане на торти)“, отколкото да оглушееш с едното ухо за няколко дни.