— Защо?
Призрака отговори уклончиво:
— Моят старец разбра, че си играем с пистолета. Смаза ме от бой.
— Често го правеше.
— Да.
— Опитвал ли си някога да му отмъстиш? — попита Макгуейн.
— На баща си ли? Не. Твърде жалък беше, за да го мразя. Така и не се оправи, след като майка ни си замина. Все я чакаше да се върне. Дори се подготвяше за това. Когато беше пиян, сядаше сам на дивана, разговаряше с нея, смееше се, после заплакваше. Тя му разби сърцето. Причинявал съм страшна болка на хората, Филип. Виждал съм как се молят да ги убия. Но не вярвам някога да съм чувал нещо тъй жално като неговите ридания за майка ми.
Долу на пода Джошуа Форд глухо изстена. Не му обърнаха внимание.
— Къде е сега баща ти? — попита Макгуейн.
— В Чайен, Уайоминг. Вече не пие. Намери си свястна жена. Сега е бръмнал на тема религия. Господ вместо алкохола — поредната наркомания.
— Обаждаш ли му се?
Гласът на Призрака бе съвсем тих.
— Не.
Мълчаливо надигнаха чантите.
— Ами ти, Филип? Ти не беше беден. Не те биеха. Вашите бяха добри хора.
— Родители като родители — кимна Макгуейн.
— Знам, че чичо ти беше от занаята. Той те привлече. Но можеше да си избереш и друг път. Защо не го стори?
Макгуейн се изкиска.
— Какво? — попита Призрака.
— С теб сме по-различни, отколкото мислех.
— В какъв смисъл?
— Ти съжаляваш — каза Макгуейн. — Вършиш го, наслаждаваш се, много те бива. Но се смяташ за въплъщение на злото. — Той изведнъж надигна глава. — Боже мой.
— Какво?
— Ти си бил по-опасен, отколкото смятах, Джон.
— Защо?
— Не си се върнал заради Кен — каза Макгуейн. После добави по-тихо: — Дошъл си за онова дете, нали?
Призрака отпи дълга глътка. Не отговори.
— Говориш ми за избори и алтернативни вселени — продължи Макгуейн. — Мислиш си, че ако Кен бе умрял през онази нощ, всичко щеше да бъде различно.
— Наистина щеше да е алтернативна вселена — каза Призрака.
— Но може би не по-добра — възрази Макгуейн. Помълча. — Е, и сега какво?
— Ще ни трябва съдействието на Уил. Само той може да измъкне Кен от скривалището му.
— Той няма да ни помогне.
Призрака се навъси.
— Не очаквах от теб такава заблуда.
— Баща му? — попита Макгуейн.
— Не.
— Сестра му?
— Много е далече — каза Призрака.
— Но все пак имаш идея?
— Помисли малко — каза Призрака.
Макгуейн се замисли. После разбра и на лицето му цъфна усмивка.
— Кати Милър.
46
Пистильо ме гледаше втренчено, очаквайки да види как ще реагирам на удара. Но аз се опомних бързо. Може би най-сетне откривах логика в тази история.
— Значи заловихте брат ми?
— Да.
— И го екстрадирахте в Съединените щати?
— Да.
— Тогава защо вестниците не писаха нищо? — попитах аз.
— Запазихме го в тайна — каза Пистильо.
— Защото се бояхте, че Макгуейн ще узнае.
— Най-вече затова.
— И още?
Той поклати глава.
— Ти все още искаше главата на Макгуейн — казах аз.
— Да.
— И брат ми все още можеше да ти я поднесе.
— Можеше да помогне.
— Затова му предложихте нова сделка.
— В общи линии възстановихме старата.
Нещата започваха да се проясняват.
— И го включихте в Програмата за защита на свидетели?
Пистильо кимна.
— Отначало го държахме в хотел под охрана. Но междувременно доста от показанията на брат ти бяха остарели. Все още щеше да бъде важен свидетел — вероятно най-важният — но ни трябваше време. Не можехме вечно да го държим на хотел, а и той не искаше. Кен си нае опитен адвокат и се споразумяхме. Намерихме му местенце в Ню Мексико. Трябваше всеки ден да се свързва с един от нашите агенти. Когато ни потрябваше за свидетел, щяхме да го потърсим. При най-дребното нарушение на сделката можехме да възстановим обвиненията, включително и за убийството на Джули Милър.
— И какво се обърка?
— Макгуейн научи къде е Кен.
— Как?
— Не знаем. Може би изтичане на информация. Както и да е, Макгуейн прати двама наемници да убият брат ти.
— Двата трупа в къщата — казах аз.
— Да.
— Кой ги уби?
— Смятаме, че е брат ти. Подценили са го. Убил ги е и пак е избягал.