Мисля, че мнозина скърбящи преживяват нещо подобно. Отказът да приемеш загубата е нещо нормално. Въпреки всичко продължаваш да се надяваш. Точно това ставаше с мен и сега. Мъчех се да сключа сделка с едно същество, в което всъщност не вярвам, молех се за чудо — по някакъв начин отпечатъците, ФБР, мистър и мисис Роджърс, тълпата приятели и роднини — всички те да грешат, Шийла да се окаже жива и здрава, а не убита и изхвърлена край някакъв черен път.
Но, разбира се, не стана така.
Или поне не точно така.
Когато двамата с Една Роджърс стигнахме до ковчега, аз се заставих да погледна надолу. И изведнъж сякаш земята пропадна под мен. Обгърна ме безтегловност.
— Добра работа са свършили, нали? — прошепна мисис Роджърс.
Тя стисна ръката ми и се разплака. Но това ставаше нейде другаде, нейде много далече. Аз не бях с нея. Гледах надолу. И точно тогава проумях истината.
Шийла Роджърс бе наистина мъртва. Вече нямаше и капка съмнение.
Но жената, която обичах, с която бях живял и за която исках да се оженя, не беше Шийла Роджърс.
49
Не припаднах, но едва се задържах на крака.
Всичко наоколо се въртеше. Предметите ту идваха по-близо, ту пак се отдалечаваха. Залитнах напред и едва не паднах в ковчега до Шийла Роджърс — жената, която виждах за пръв път, макар да знаех за нея повече от нейните близки. Една ръка се стрелна и ме сграбчи за лакътя. Квадрата. Погледнах го. Лицето му бе като каменно. Пребледняло. Погледите ни се срещнаха и той кимна едва доловимо.
Не беше мираж, породен от въображението. Квадрата също го бе видял.
Останахме на погребението. Какво друго можехме да направим? Седях онемял и не можех да откъсна очи от непознатото тяло. Чувствах се смазан, цял треперех, но никой не ми обърна внимание. На погребение бяхме, в края на краищата.
След като положиха ковчега в земята, Една Роджърс ни покани в дома си. Любезно отказахме, прехвърляйки вината върху натоварения график на авиолиниите. Седнахме в колата. Квадрата подкара напред. Когато църквата изчезна от поглед, той отби от пътя и ме остави да излея чувствата си.
— Дай да видим дали сме на еднаква вълна — каза Квадрата.
Кимнах. Вече бях почти спокоен. Отново трябваше да се боря, само че вече срещу напиращото опиянение. Не мислех нито какво печеля, нито каква е общата картина. Съсредоточавах се върху най-дребните, непосредствени подробности. Гледах всяко дърво поотделно, защото не бих издържал да погледна гората.
— Всичко, което узнахме за Шийла — продължи Квадрата, — нейното бягство, годините на улицата, пласирането на наркотици, познанството й с бившата ти приятелка, отпечатъците в дома на брат ти — всичко това…
— Се отнася до непознатата, която погребахме — довърших аз.
— Значи нашата Шийла, имам предвид жената, която смятахме за Шийла…
— Не е извършила тия неща. И съвсем не е такава.
Квадрата се позамисли.
— Изящно — каза той.
Намерих сили да се усмихна.
— Да, без съмнение.
В самолета Квадрата каза:
— Ако нашата Шийла не е умряла, значи е жива.
Погледнах го.
— Хей — рече той, — знаеш ли какви пари плащат хората, за да слушат подобни мъдрости?
— А на мен ми ги сервираш безплатно.
— Е, какво ще правим сега?
Аз скръстих ръце.
— Дона Уайт.
— Псевдонимът, който е купила от Голдбърг?
— Точно така. Твоите хора провериха само авиолиниите, нали?
Той кимна.
— Мъчехме се да разберем как е попаднала на запад.
— Сега могат ли да разширят издирването?
— Да, предполагам.
Стюардесата ни донесе „обяд“. Мозъкът ми продължаваше трескаво да работи. Този полет бе истинска благословия. Даваше ми време за размисъл. Но за жалост ми даваше и време да премина от една реалност в друга, да видя евентуалните последствия. Борех се с това. Не исках надеждата да замъгли разума ми. Не и сега. Не и докато все още знаех твърде малко. И все пак…
— Това обяснява много неща — казах аз.
— Например?
— Нейната потайност. Нежеланието да се фотографира. Това, че имаше толкова малко вещи. Че не искаше да говори за миналото.
Квадрата кимна.
— Веднъж Шийла… — млъкнах за миг, защото това навярно не бе истинското й име — веднъж тя се изтърва, че е израснала във ферма. Но бащата на истинската Шийла Роджърс работи в компания за автоматични гаражни врати. Освен това тя се ужасяваше от идеята да позвъни на родителите си — просто защото не бяха нейни родители. А аз го мислех за признак, че е имала ужасно минало.