— Откога познаваш брат ми?
— Почти от четири години — каза тя.
Кимнах замаяно, исках да я насърча да продължи, но тя все още не ме поглеждаше. Предпазливо хванах брадичката й и я завъртях към мен. Леко я целунах по устните.
— Толкова те обичам — каза тя.
Имах чувството, че радостта ме повдигна от стола.
— И аз те обичам.
— Страхувам се, Уил.
— Ще те пазя — обещах аз.
Тя Ме погледна в очите.
— Лъгах те. През цялото време.
— Знам.
— Наистина ли вярваш, че ще го преживеем?
— Веднъж те загубих — казах аз. — Няма да позволя да се повтори.
— Толкова ли си сигурен?
— Обичам те — казах аз. — Завинаги.
Тя се вгледа в лицето ми. Не знам какво търсеше.
— Аз съм омъжена, Уил.
Опитах се да запазя безизразна физиономия, но не беше лесно. Думите й се омотаха наоколо и ме стегнаха като анаконда. Едва не отдръпнах ръка.
— Разкажи ми.
— Преди пет години избягах от съпруга си Крей. Крей беше… — тя затвори очи — невероятно груб. Няма да навлизам в подробности. Излишно е. Живеехме в едно градче, наречено Камдън. Близо до Канзас Сити. Един ден, след като Крей ме вкара в болница, аз избягах. Не ти трябва да знаеш повече, нали?
Кимнах.
— Нямам роднини. Имах приятелки, но не исках да ги забърквам. Крей е луд. Не искаше да ме пуска. Заплашваше… — Гласът й изтъня. — Няма значение. Но не исках някой да пострада. Затова намерих един приют за съпруги, станали жертва на домашно насилие. Там ме приеха. Казах им, че искам да почна, нов живот. Исках да се махна. Но се страхувах от Крей. Разбираш ли, Крей е градски полицай. Нямаш представа… когато живееш в ужас толкова дълго, започваш да вярваш, че противникът е всемогъщ. Не мога да ти го обясня.
Приближих се още малко, без да изпускам ръката й. Бях виждал последиците от домашно насилие. Разбирах я.
— От приюта ми помогнаха да избягам в Европа. Живеех в Стокхолм. Беше трудно. Намерих си работа като сервитьорка. Непрекъснато бях сама. Исках да се върна, но толкова се страхувах от Крей, че не смеех. След шест месеца бях готова да полудея. Постоянно сънувах кошмари как Крей ме открива…
Гласът й секна. Не знаех какво да правя. Опитах се да приближа стола си още малко. Седалките вече опираха една в друга, но мисля, че тя оцени жеста.
— Така или иначе, по някое време срещнах една жена. Беше американка и живееше близо до Стокхолм. Отначало и двете бяхме предпазливи, но в нея имаше нещо особено. Навярно ни личеше, че се укриваме. Освен това бяхме адски самотни, макар че тя поне имаше съпруг и дъщеря. Те също се укриваха. Отначало не знаех защо.
— Тази жена… — казах аз. — Шийла Роджърс ли беше?
— Да.
— А съпругът… — Помълчах и преглътнах. — Бил е брат ми.
Тя кимна.
— Дъщеря им се казва Карли.
Всичко започваше да се подрежда.
— Постепенно станахме близки приятелки, а след малко повече време се сближих и с Кен. Преместих се при тях. Помагах им да се грижат за Карли. Племенницата ти е чудесно дете, Уил. Умна, красива, и не ме смятай за фантазьорка, но около нея има някакъв ореол.
Моята племенница. Кен имаше дъщеря. Имах племенница, която не бях виждал никога.
— Брат ти непрекъснато говореше за теб, Уил. Понякога споменаваше за майка ви, за баща ви или дори за Мелиса, но ти беше всичко за него. Той следеше кариерата ти. Знаеше всичко за работата ти в „Ковенант Хаус“. Криеше се вече… от седем години, мисля. Сигурно се е чувствал самотен. И след като веднъж ми се довери, разговаряхме често. Почти винаги ставаше дума за теб.
Примигах и сведох очи към масата. Вгледах се във фирмените салфетки. Върху тях беше отпечатано някакво глупаво стихотворение за аромата и неговите обещания. Произведени от рециклирана хартия. Кафяви на цвят, защото при преработката не се използват избелващи препарати.
— Добре ли си? — попита Нора.
— Нищо ми няма — казах аз. Погледнах я. — Какво стана после?
— Свързах се с една приятелка в Щатите. Тя ми каза, че Крей наел частен детектив и знаел, че съм някъде около Стокхолм. Обзе ме паника, но вече бях готова да отпътувам. Както ти казах, преди това с Крей живеехме в Мисури. Предполагах, че ако стигна до Ню Йорк, ще бъда в безопасност. Но трябваше да си сменя самоличността за в случай, че Крей продължи да ме издирва. Шийла беше в същото положение. Фалшивите й документи не бяха стабилни. И тогава ни хрумна един прост план.