Кимнах. Вече бях разбрал.
— Да си размените местата.
— Точно така. Тя стана Нора Спринт, а аз Шийла Роджърс. Ако моят съпруг се опиташе да ме търси, щеше да стигне до нея. А ако техните преследвачи откриеха Шийла Роджърс… е, щяха да останат разочаровани.
Обмислих това, но нещо не се връзваше.
— Добре, значи си сменихте местата и ти стана Шийла Роджърс.
— Да.
— И пристигна в Ню Йорк.
— Да.
— И… — тук вече стигах до онова, което ме смущаваше — случайно се срещнахме.
Нора се усмихна.
— Почваш да си задаваш въпроси за нас двамата, нали?
— Нещо такова.
— Мислиш си, че е невероятно съвпадение да постъпя като доброволна сътрудничка точно в твоята организация.
— Доста странно изглежда — кимнах аз.
— Е, прав си. Не беше съвпадение. — Тя се облегна назад и въздъхна. — Не знам как да ти го обясня, Уил.
Мълчаливо я държах за ръката и чаках.
— Добре, опитай се да ме разбереш. В чужбина бях тъй самотна. Имах само брат ти, Шийла и, разбира се, Карли. През цялото време слушах как брат ти бълнува за теб и това беше… беше като да слушам за мъж, какъвто не съм срещала никога през живота си. Истината е, че май бях влюбена в теб още преди да се запознаем. И когато пристигнах в Ню Йорк, си рекох, че не е зле да те видя, да разбера дали наистина си такъв. А ако реша, че е безопасно, дори да ти разкажа, че Кен е жив и невинен, макар че той непрекъснато ме предупреждаваше какъв риск може да крие това. Не беше план или замисъл. Просто един ден дойдох в „Ковенант Хаус“ и ако щеш, наречи го съдба или провидение, но още щом те видях, разбрах, че ще те обичам завинаги.
Бях изплашен и объркан, но се усмихвах.
— Какво? — попита тя.
— Обичам те.
Тя отпусна глава на рамото ми. Замълчахме. Имаше още много, но то щеше да дойде после. Засега просто се наслаждавахме на мълчаливата близост. Когато събра сили, Нора продължи:
— Преди няколко седмици седях при майка ти в болницата. Толкова я болеше, Уил. Каза ми, че вече не издържа. Искаше да умре. Сам знаеш колко се мъчеше.
Кимнах.
— Обичах майка ти. Мисля, че знаеш това.
— Знам — казах аз.
— Не можех просто да седя там със скръстени ръце. Затова наруших обещанието пред брат ти. Исках, преди да умре, тя да узнае истината. Заслужаваше го. Исках да знае, че синът й е жив, че я обича и не сторил зло никому.
— Значи й разказа за Кен?
— Да. Но макар и замаяна, тя бе недоверчива. Мисля, че искаше доказателство.
Застинах и се обърнах към нея. Сега разбирах. Разбирах откъде е започнало всичко. Посещението ни в спалнята след погребението. Скритата снимка в рамката.
— И ти си й дала онази снимка на Кен.
Нора кимна.
— Всъщност тя не го е видяла наистина. Само снимката.
— Да.
Това обясняваше защо аз и баща ми не знаехме.
— Но ти си й казала, че той ще се върне.
— Да, така казах.
— Излъга ли я?
Тя се замисли.
— Може и да съм преувеличила малко, но не смятам, че беше откровена лъжа. Разбираш ли, след като заловиха Кен, Шийла се свърза с мен. Той беше много предпазлив. Винаги имаше подготвени планове за Шийла и Карли. Когато го хванаха, Шийла и Карли избягаха. Полицията така и не разбра за тях. Шийла остана в чужбина, докато Кен реши, че вече е безопасно. След това пристигна тайно в Щатите.
— И тогава ти се обади?
— Да.
Нещата се проясняваха все повече.
— От уличен телефон в Ню Мексико?
— Да.
Това трябва да беше първото обаждане, за което говореше Пистильо — от Ню Мексико до моя апартамент.
— Какво стана после?
— Всичко се обърка — каза тя. — Обади ми се Кен. Не беше на себе си. Някой ги открил. Той и Карли били навън, когато двама души нахълтали в къщата. Измъчвали Шийла, за да им каже къде е Кен. В това време той се завърнал. Застрелял онези двамата. Но Шийла била тежко ранена. Той ме предупреди да бягам, защото полицията ще открие отпечатъците на Шийла. Освен това Макгуейн и хората му щяха да разберат, че Шийла Роджърс е била с него.
— Всички щяха да я търсят — казах аз.
— Да.