Отново преосмислих подробностите и стигнах до онова, което предполагах от доста време: преди единайсет години Кен се беше замесил в незаконна дейност заедно със старите си приятели Макгуейн и Призрака. Вече нямаше как да си затварям очите. Кен беше престъпник. За мен можеше и да е герой, но както изтъкна сестра ми Мелиса, у него имаше влечение към насилието. Аз бих го казал по-меко — че Кен жадуваше за действие, за вълнението на риска. Но това е само увъртане.
Продължих да обмислям. По някое време Кен е арестуван и приема да помогне за залавянето на Макгуейн. Рискува живота си. Става агент под прикритие. Носи микрофон. По някакъв начин Макгуейн и Призрака го разобличават. Кен бяга. Връща се у дома, макар че не знаех защо. Не знаех и какво общо има Джули с тази афера. Доколкото знаех, тя не се беше прибирала повече от година. Дали завръщането й бе съвпадение? Дали просто бе дошла подир Кен да го търси като любовник или като източник на наркотици? Дали Призрака не бе тръгнал след нея с убеждението, че рано или късно ще го отведе при Кен?
Не знаех. Поне засега.
Така или иначе, Призрака ги открива, вероятно в деликатен момент. Кен е ранен, но избягва. Джули няма този късмет. Призрака иска да окаже натиск върху Кен, затова прави така, че да го обвинят в убийство. Изплашен, че може да бъде убит, Кен бяга от града. Отива да прибере приятелката си Шийла Роджърс и малката Карли. Тримата изчезват.
Дори през превръзката усетих, че наоколо притъмнява. Чух свистене. Бяхме навлезли в тунел. Можеше да е „Мидтаун“, но предполагах, че по-скоро пътуваме през „Линкълн“ към Ню Джърси. Замислих се за Пистильо и ролята му в тази история. За него важеше старият спор около целта и средствата. При други обстоятелства навярно би бил по-придирчив в избора на средства, но сега приемаше случая твърде лично. Лесно можех да разбера неговата гледна точка. Кен е престъпник. Сключва сделка и независимо от причините я нарушава чрез бягството си. Никаква милост за него. Дайте да го превърнем в беглец, та да не си намери убежище никъде по света.
Минават години. Кен и Шийла живеят заедно. Дъщеря им Карли расте. Но един ден залавят Кен. Връщат го в Щатите и той навярно очаква да бъде обесен за убийството на Джули Милър. Властите обаче знаят много добре каква е истината. Те го търсят за друго. Искат главата на звяра. Искат Макгуейн. И Кен все още може да им помогне в това.
Предлагат му нова сделка. Кен се укрива в Ню Мексико. След като решават, че вече няма опасност, Шийла и Карли идват при него. Но Макгуейн е могъщ и опасен противник. Той научава къде са. Изпраща двамата убийци. Кен не си е у дома, но те измъчват Шийла, за да им каже къде е. Ненадейно Кен се връща, убива ги, качва в колата детето и наранената Шийла, и бяга отново. Междувременно предупреждава Нора, че скоро ще я подгонят както властите, така и хората на Макгуейн. Тя също е принудена да бяга.
В общи линии с това се изчерпваха разкритията ми.
Фордът спря. Чух как шофьорът изключи двигателя. Стига толкова пасивност, помислих си аз. Ако искам да се измъкна жив от тази каша, трябва да проявя повече инициатива. Свалих превръзката и погледнах часовника. Бяхме пътували около час. Надигнах се и седнах.
Намирахме се сред гъста гора. По земята се стелеше килим от борови иглички. Отвсякъде ни обкръжаваше буйна зеленина. Видях нещо като наблюдателница, малка алуминиева постройка на около три метра над земята. Приличаше на барака за инструменти или занемарено индустриално съоръжение. По ъглите и около вратата се тъмнееше ръжда.
Шофьорът се обърна към мен.
— Слизай.
Подчиних се. Не откъсвах поглед от постройката. Видях как вратата се отвори и Призрака излезе навън.
Беше облечен изцяло в черно като начинаещ поет–романтик. Махна ми с ръка.
— Здрасти, Уил.
— Къде е тя? — попитах аз.
— Кой.
— Недей да се правиш на глупак.
Призрака скръсти ръце.
— Леле, леле, какъв храбрец.
— Къде е тя?
— За Кати Милър ли питаш?
— Да, знаеш го много добре.
Призрака кимна. В ръката му имаше нещо. Някакво въженце. Може би ласо. Побиха ме тръпки.
— Тя много прилича на сестра си, не смяташ ли? Как можех да устоя? На онази шия, искам да кажа. Онази прекрасна лебедова шия. Вече покрита със синини…
С огромно усилие не позволих на гласа си да затрепери.
— Къде е тя?
Той примига.