— Мъртва е, Уил.
Сърцето ми се сви.
— Омръзна ми да чакам и… — Изведнъж той се разсмя. Резкият звук отекна в тишината, проряза въздуха, впи се в листата. Аз стоях неподвижно. Призрака ме посочи с пръст и извика: — Върза се! Майтап бе, Уили. Да е по-весело. Нищо й няма на Кати. — Той махна с ръка. — Ела да видиш.
Изтичах напред, усещайки как сърцето ми бие някъде в гърлото. Ръждива стълбичка водеше нагоре към платформата. Изкатерих се. Призрака продължаваше да се смее. Минах край него и отворих вратата на алуминиевата барака. Погледнах надясно.
Кати беше вътре.
Смехът на Призрака още кънтеше в ушите ми. Изтичах към Кати. Очите й бяха отворени, но пред тях провисваха кичури коса. По шията й се тъмнееха синкаво-жълти белези от нападението. Ръцете й бяха вързани за стола, но иначе изглеждаше добре.
Наведох се и бутнах кичурите настрани.
— Как си?
— Нищо ми няма.
Усетих как в гърдите ми се надига ярост.
— Той стори ли ти нещо?
Кати Милър поклати глава. Гласът й трепереше.
— Какво иска от нас?
— Позволете аз да дам отговор на този въпрос.
Обърнахме се. Призрака влезе и остави вратата отворена. Подът беше осеян със строшени бутилки от бира. В ъгъла стърчеше стар канцеларски шкаф. В другия ъгъл забелязах затворен портативен компютър. Имаше три метални сгъваеми стола, каквито използват за училищни сбирки на открито. На единия седеше Кати. Призрака взе другия и ми направи знак да се настаня вляво от него. Предпочетох да остана прав. Той въздъхна и също стана.
— Нуждая се от твоята помощ, Уил. — Призрака се обърна към Кати. — И си рекох, че ако мис Милър дойде да ни прави компания… — Той се усмихна зловещо. — Ами, рекох си, че присъствието й може да е от полза.
Стиснах юмруци и пристъпих напред.
— Ако й сториш нещо, ако само я пипнеш с пръст…
Призрака дори не трепна. Не отстъпи. Само ръката му излетя нагоре и ме улучи точно под брадата. С другата нанесе саблен удар. От устните ми изхвръкна задавен звук. Имах чувството, че съм погълнал собственото си гърло. Залитнах назад и се завъртях. Призрака не бързаше. Приведе се и стовари ъперкът право в бъбрека ми. Почти парализиран от болка, аз се свлякох на колене.
Той ме изгледа отвисоко.
— С това перчене почваш да ми действаш на нервите, Уили.
Едва се удържах да не повърна.
— Трябва да се свържем с брат ти — продължи той. — За това си тук.
Вдигнах очи към него.
— Не знам къде е.
Призрака се отдръпна от мен. Мина зад стола на Кати. Леко, прекалено леко отпусна ръце върху раменете й. Тя замижа от допира. Той погали с показалци сините по шията й.
— Не те лъжа — казах аз.
— О, вярвам ти — отвърна той.
— Какво искаш тогава?
— Знам как да се свържа с Кен.
Обърках се.
— Какво?
— Гледал ли си някой от онези стари филми, където беглецът пуска обяви във вестниците?
— Мисля, че да.
Призрака се усмихна, сякаш доволен от моя отговор.
— Кен има по-добър вариант. Използва Интернет. Изпраща и получава съобщения чрез един сайт, наречен rec.music.elvis. Както навярно се досещаш, това е електронно сборище за почитателите на Елвис. Ако например адвокатът му иска да се свърже с него, съобщава дата и час под кодово име. Така Кен разбира как да се свърже с въпросния адвокат. Срещат се в електронното пространство и разговарят, без никакъв риск някой да ги проследи.
— Откъде знаеш всичко това? — попитах аз.
Той пак се усмихна и плъзна ръце по-близо до шията на Кати.
— Страшно ме бива в събирането на информация.
Призрака отдръпна ръце. Осъзнах, че съм затаил дъх.
Той бръкна в джоба си и пак извади въженцето.
— Щом е тъй, за какво съм ти? — попитах аз.
— Брат ти не иска да се срещне с адвоката — обясни Призрака. — Мисля, че се бои от капан. Все пак уговорихме още един контакт. Много се надяваме да го убедиш да се срещне с нас.
— А ако не успея?
Той вдигна въженцето. Забелязах, че е прикрепено към дървена дръжка.
— Знаеш ли какво е това?
Не отговорих.
— Пенджабско ласо — обясни Призрака с лекторски тон. — От Индия. Използвали са го тюгите, наричани още безмълвни убийци. Някои хора смятат, че те са били напълно изтребени през деветнайсети век. Други… е, други не са чак толкова сигурни. — Той погледна Кати и вдигна високо първобитното оръжие. — Да обяснявам ли още, Уил?