— Уил, тук съм!
Завъртях се и я видях.
— Насам — каза тя.
Хукнахме през гората. През лицата ни удряха клони. Препъвахме се в стърчащи корени, но не падахме. Кати се оказа права. Петнайсет минути по-късно гората свърши и ние се озовахме на пътя.
Призрака вида как Уил и Кати изскочиха от гората.
Гледаше ги отдалече. После се усмихна и седна в колата. Подкара обратно и се зае да разчиства. По земята имаше кръв. Не бе очаквал това. Уил Клайн продължаваше да го изненадва… и дори да печели симпатиите му.
Добре.
Когато свърши, Призрака подкара по Саут Ливингстън Авеню. Не видя никъде Уил и Кати. Чудесно. Спря до една пощенска кутия на Нортфийлд Авеню. Поколеба се за миг, после пусна пратката.
Готово.
Призрака продължи по Нортфийлд Авеню до шосе 280, от там излезе на щатската магистрала и подкара на север. Вече всичко приключваше. Той си помисли как бе започнало и как трябва да свърши. Мислеше си за Макгуейн, Уил, Кати, Джули и Кен.
Но най-много мислеше за своята клетва и за онова, което го бе накарало да се върне.
57
През следващите пет дни се случиха много неща.
Разбира се, веднага след бягството уведомихме властите. Отведохме ги до поляната, където ни бяха държали в плен. Там нямаше жива душа. Бараката беше празна. На мястото, където намушках шофьора, откриха следи от кръв. Но не намериха нито отпечатъци, нито косми или влакна от дрехи. Никакви улики. Това не ме учуди. Бях очаквал нещо подобно. И ми се струваше, че вече няма значение.
Събитията вървяха към края си.
Филип Макгуейн бе арестуван за убийството на федералния агент под прикритие Реймънд Кромуел и видния адвокат Джошуа Форд. Когато се срещнах с Пистильо, зърнах в очите му щастливия поглед на човек, който е постигнал целта на живота си — да изкачи Еверест, да открие Светия Граал или да победи най-жестокия демон.
— Чорапът се разплита — заяви злорадо той. — Макгуейн ще влезе зад решетките за убийство. Организацията му се разпада по шевовете.
Попитах как са го хванали. Този път Пистильо сподели с радост всички подробности.
— Макгуейн беше изфабрикувал фалшив запис от охранителните видеокамери, на който се вижда как нашият агент напуска офиса. Това трябваше да му осигури алиби и право да си кажа, лентата беше безупречна. С новите дигитални технологии това не е чак толкова трудно — поне така казват момчетата от лабораторията.
— И какво стана?
Пистильо се усмихна.
— Получихме по пощата друга касета. Пусната в Ливингстън, Ню Джърси, представи си. Истинската касета. На записа двама души смъкват трупа с асансьора. И двамата вече са арестувани и дадоха показания. Освен това имаше бележка с указания къде да намерим труповете. А отгоре на всичко в пратката бяха всички записи и доказателства, които брат ти събра преди години.
Помъчих се да проумея, но не успях.
— Знае ли се кой ви е пратил всичко това?
— Не — отвърна Пистильо, но не личеше да се тревожи особено.
— А какво става е Джон Аселта? — попитах аз.
— Обявили сме го за издирване.
— Той открай време е обявен за издирване.
Пистильо сви рамене.
— Какво друго можем да сторим?
— Той уби Джули Милър.
— По заповед. Призрака е най-обикновен наемник.
Това не ме утешаваше.
— Не вярваш, че ще го хванете, нали?
— Слушай, Уил, много бих искал да спипам Призрака, но ще бъда откровен с теб. Няма да е лесно. Аселта вече напусна страната. Получихме сведения, че е в чужбина. Ще си намери работа при някой деспот, който да го закриля. Но в крайна сметка — трябва да го разбереш — Призрака е само оръдие. Аз искам онези, които натискат спусъка.
Не бях съгласен, но реших да не споря. Попитах го какво означава всичко това за Кен. Той се замисли, преди да отговори.
— Вие с Кати Милър не ни казахте всичко, нали?
Смутено се размърдах на стола. Бяхме разказали за отвличането, но решихме да не споменаваме за връзката с Кен. Запазихме този епизод в тайна.
— Разправихме ви всичко както си беше — казах аз.
Пистильо ме погледна в очите, после сви рамене.
— Истината е, че вече не знам дали Кен ще ни потрябва. Но сега за него няма заплаха, Уил. — Той се приведе напред. — Знам, че не си поддържал връзка с него. — При тези думи разбрах по лицето му, че се съмнява. — Но ако някак успееш да го откриеш, кажи му да излезе от сенките. Няма от какво да се бои. И всъщност… да, ще го потърсим, за да потвърди старите доказателства.