— Имаш ли представа как го понесе майка ти?
— Дъщеря й беше убита. Страдала е ужасно.
— И затова изчака до днес, за да поправи грешката? Когато вече няма никаква полза? — Той мрачно поклати глава. — Не искам да я чуя. А майка ти… тя вече нищо не чува.
В този момент външната врата се отвори. Влязоха леля Селма и чичо Мъри с подобаващо скръбни усмивки. Селма окупира кухнята. Мъри се зае с една разхлабена дъска, която бе забелязал вчера.
А Ние с татко престанахме да говорим.
17
Специален агент Клаудия Фишър се стегна и почука на вратата.
— Влез.
Тя завъртя дръжката и влезе в кабинета на заместник изпълнителния директор Джоузеф Пистильо. ЗИД — естествено, съкращението тутакси даде повод на неговите подчинени да му лепнат глупавото прозвище „Зидаря“ — ръководеше нюйоркския отдел. Ако не се брои директорът във Вашингтон, той беше най-високопоставеният и най-влиятелен агент на ФБР.
Пистильо вдигна очи. Видяното явно не му хареса.
— Какво?
— Шийла Роджърс е намерена мъртва — докладва Фишър.
Пистильо изруга.
— Как е умряла?
— Открили са я край едно шосе в Небраска. Без документи. Пуснали отпечатъците й в НКИЦ и получили името.
— По дяволите.
Пистильо захапа нокътя си. Клаудия Фишър чакаше.
— Искам визуално потвърждение — каза Пистильо.
— Имаме го.
— Какво?
— Позволих си да им пратя по електронната поща полицейските снимки на Шийла Роджърс. Шериф Фароу и съдебният лекар потвърдиха, че става дума за същата жена. Ръстът и теглото съвпадат.
Пистильо се облегна назад. Сграбчи една писалка, вдигна я пред очите си и се зае да я изучава съсредоточено. Фишър стоеше изпъната като новобранец. Той й направи знак да седне.
— Родителите на Шийла Роджърс живеят в Юта, нали?
— В Айдахо.
— Все тая. Трябва да се свържем с тях.
— Поставила съм местната полиция в готовност. Началникът лично познава семейството.
Пистильо кимна.
— Добре. — Той извади писалката от устата си. — Как е умряла?
— Вероятно от вътрешен кръвоизлив след побой. Аутопсията още не е приключила.
— Господи.
— Била е измъчвана. Пръстите й са пречупени назад и усукани, вероятно с клещи. По гърдите има белези от цигари.
— От колко време е мъртва?
— По всяка вероятност е умряла през нощта или рано сутринта.
Пистильо погледна Фишър. Спомни си как вчера любовникът Уил Клайн седеше на същия стол.
— Бързо — каза той.
— Моля?
— Ако е избягала, както сме склонни да предположим, бързо са я открили.
— Освен ако е избягала при тях — уточни Фишър.
Пистильо се облегна назад.
— Или ако изобщо не е бягала.
— Не ви разбирам.
Той пак се загледа в писалката.
— Предполагахме твърдо, че Шийла Роджърс е избягала заради връзката си с убийствата в Албакърки, нали така?
Фишър енергично тръсна глава.
— И да, и не. Нали разбирате, защо й е да се връща в Ню Йорк само за да избяга веднага след това?
— Знам ли, може би е искала да отиде на погребението на майката. Така или иначе, причината вече едва ли е актуална. Може изобщо да не е знаела, че сме по дирите й. А може би — следи мисълта ми внимателно, Клаудия, — може би някой я е отвлякъл.
— Как е възможно? — попита Фишър.
Пистильо остави писалката.
— Според Уил Клайн тя е напуснала апартамента… в шест сутринта ли беше?
— В пет.
— Добре, в пет. Хайде тогава да разсъждаваме по утвърдената версия. Шийла Роджърс излиза в пет сутринта. Укрива се. Някой я намира и след тежки инквизиции я изхвърля из пущинаците на Небраска. Логично ли ти звучи?
Фишър неохотно кимна.
— Бързо, както казахте.
— Прекалено ли?
— Може би.
— От гледна точка на времето — каза Пистильо — изглежда далеч по-вероятно да са я сграбчили още на прага. Веднага след излизането.
— И са я пратили със самолет до Небраска?
— Или са карали като луди.
— Или… — започна Фишър.
— Или?
Тя погледна шефа си.
— Мисля, че и двамата стигаме до един и същ извод. Времето не стига. Вероятно е изчезнала още предната вечер.
— Което означава?
— Което означава, че Уил Клайн ни излъга.
Пистильо се усмихна широко.