— Какво се опитваш да направиш, Уил?
— Да открия Карли — отговорих аз прекалено бързо.
— А после какво? Ще я отгледаш като свое дете?
— Не знам.
— Без съмнение осъзнаваш, че използваш това, за да се скриеш от истината.
— Ти също.
Загледах се навън през стъклото. Кварталът беше пълен с руини. Движехме се покрай жилищни блокове, приютили само страдание. Търсех да видя нещо добро. Но не виждах.
— Канех се да й направя предложение — казах аз.
Квадрата продължи да кара, но усетих как позата му леко се промени.
— Купих пръстен. Показах го на майка си. Просто чаках да мине малко време. Нали знаеш, заради смъртта на майка ми и тъй нататък.
Спряхме на червен светофар. Квадрата не ме поглеждаше.
— Трябва да продължа търсенето — казах аз, — защото иначе не знам какво бих сторил. Не съм склонен към самоубийство или нещо подобно, но ако спра да бягам… — замислих се как да го изразя и избрах най-простото — то ще ме догони.
— Каквото и да правиш, рано или късно ще те догони — каза Квадрата.
— Знам. Но дотогава може да съм сторил нещо добро. Може би ще спасим дъщеря й. И макар да е мъртва, така ще мога да й помогна.
— Или — възрази Квадрата — може би ще откриеш, че не е била жената, в която си вярвал. Че ни е заблуждавала, ако не и нещо по-лошо.
— Тъй да бъде — казах аз. — Още ли си с мен?
— До края, велики бял вожде.
— Добре, защото мисля, че имам идея.
На загрубялото му лице цъфна свирепа усмивка.
— Рокендрол, мой човек. Хайде, изплюй камъчето.
— Ние с теб забравяме нещо.
— Какво?
— Ню Мексико. На мястото на убийството в Ню Мексико са открили отпечатъците на Шийла.
Той кимна.
— И смяташ, че онова убийство е свързано с Карли?
— Възможно е.
Квадрата пак кимна.
— Но ние дори не знаем кои са убитите в Ню Мексико. По дяволите, дори не знаем къде точно е станало.
— Точно тук влиза в действие моят план — казах аз. — Ще ме хвърлиш ли до апартамента? Мисля, че трябва да се разровя из мрежата.
Да, имах план.
Беше логично да се предположи, че труповете не са открити от ФБР. Най-вероятно ги бе открил някой местен полицай. Или съсед. Или познат. И тъй като убийството бе извършено в град, все още непривикнал към тъй брутално насилие, можеше да се очаква, че местният вестник е отразил престъплението.
Включих се в мрежата и потърсих сведения за националните вестници. За Ню Мексико имаше трийсет и заглавия. Проверих кои са в района на Албакърки. Облегнах се и изчаках информацията. Появи се първият вестник. Чудесно. Включих се към архивите и започнах да търся. Натраках „убийство“. Твърде много материали. Опитах с „двойно убийство“. И това не свърши работа. Проверих в друг вестник. После в трети…
Отне ми почти час, но най-сетне го засякох:
От Ивон Стърно
„Късно снощи предградието на Албакърки Стоунпойнт бе разтърсено от новината, че двама мъже са простреляни в главата, вероятно посред бял ден, и открити в една от местните къщи. «Нищо не чух, каза съседът Фред Дейвисън. Просто не мога да повярвам, че в нашата община се е случило нещо подобно.» Двамата мъже все още не са идентифицирани. От полицията няма никакъв коментар, освен че се води разследване. «В момента водим разследване. Проучваме няколко версии.» Според документите собственик на къщата е някой си Оуен Енфийлд. Аутопсията е насрочена за тази сутрин.“
Това беше всичко. Проверих на другия ден. Нищо. Проверих следващия. Пак нищо. Проверих всички статии на Ивон Стърно. Имаше бележки за местни сватби и благотворителни сбирки. За убийствата нищо — нито дума.
Облегнах се назад.
Защо нямаше други статии?
Имаше само един начин да разбера. Взех телефона и набрах номера на вестник „Ню Мексико Стар-Бийкън“. Ако имах късмет, можеше да се свържа с Ивон Стърно. И може би тя щеше да ми каже нещо повече.
Автоматичната централа беше от онези, които искат да набереш по букви фамилията на търсения човек. Вях набрал „С-Т-Ъ-Р“, когато машината ме прекъсна и нареди да почукам по вилката, ако търся Ивон Стърно. Подчиних се. След два сигнала се включи запис:
— Тук Ивон Стърно от „Стар-Бийкън“. В момента или говоря по друг телефон, или не съм в редакцията.
Затворих. Все още бях в мрежата, затова се включих към телефонния справочник. Изписах името Стърно и опитах да го потърся в района на Албакърки. Бинго. На адрес Кентърбъри Драйв 25 в Албакърки се водеха някои си И. и М. Стърно. Набрах номера. Отговори ми женски глас.