Кати се размърда на дивана. Чух я да охка. Вече бях приготвил най-силните хапчета против главоболие. Дадох й две с чаша вода. Тя ги глътна и повлече нозе към банята. Аз се върнах на табуретката.
— Как е носът? — попита Квадрата.
— Все едно, че сърцето ми търси начин да се измъкне от там.
Той кимна и отхапа от геврека. После задъвка бавно. Раменете му бяха провиснали. Знаех, че тази нощ не си е бил у дома. Знаех, че нещо е станало между него и Уонда. И със сигурност знаех, че не иска да го разпитвам.
— Значи казваш, че е по-зле — подкани ме той.
— Шийла ме е лъгала — казах аз.
— Това вече го знаем.
— Не и по този начин.
Той продължи да дъвче.
— Тя е познавала Джули Милър. В колежа са били заедно. Съквартирантки.
Квадрата спря да дъвче.
— Моля?
Разказах му какво съм научил. През цялото време от банята долиташе шумът на душа. Предположих, че Кати тепърва има да страда от махмурлук. Но пък, от друга страна, младите организми се възстановяват по-бързо.
Когато приключих разказа си, Квадрата се облегна назад, скръсти ръце и се ухили.
— Изящно.
— Да. И на мен ми хрумна същата дума.
— Нищо не разбирам, мой човек. — Той посегна за ново геврече. — Бившата ти приятелка, убита преди единайсет години, е била съквартирантка в колежа с последната ти приятелка, която също беше убита.
— Да.
— И за първото убийство са обвинили брат ти.
— Точно така.
— Е, добре. — Квадрата кимна уверено. — Само че пак не разбирам.
— Трябва да е било нагласено — казах аз.
— Кое?
— Между мен и Шийла. — Помъчих се небрежно да вдигна рамене. — Всичко трябва да е било нагласено. Лъжа.
Квадрата неопределено поклати глава. Дългата коса провисна пред лицето му. Той я отметна назад.
— С каква цел?
— Не знам.
— Помисли си.
— Мислих — казах аз. — Цяла нощ.
— Добре, да речем, че си прав. Да речем, че Шийла е лъгала и… знам ли, някак е нагласила нещата. Следваш ли мисълта ми?
— Следвам я.
Той вдигна ръце.
— С каква цел?
— Пак повтарям: не знам.
— Тогава дай да обсъдим възможностите — каза Квадрата. Вдигна пръст. — Първо, всичко може да е едно огромно съвпадение.
Не си направих труда да му отговоря.
— Чакай малко, ти си се срещал с Джули Милър… преди дванайсет години ли беше?
— Да.
— Може Шийла да е забравила. Така де, ти помниш ли всички гаджета на приятелите си? Може Джули да не й е говорила за теб. Или пък Шийла просто ти е забравила името. След години сте се срещнали…
Продължавах да го гледам мълчаливо.
— Добре де, само си фантазирам — призна той. — Да прескочим това. Втора възможност… — Квадрата вдигна още един пръст, помълча и се загледа в тавана. — Дявол да го вземе, нищо не ми идва на ум.
— Именно.
Заехме се с гевреците. След малко Квадрата вдигна глава.
— Добре, да предположим, че Шийла е знаела кой си от самото начало.
— Да предположим.
— Пак не проумявам, братче. Каква е тая работа?
— Изящна — напомних му аз.
Душът спря. Взех си геврече с маково семе. Зрънцата полепнаха по дланта ми.
— Цяла нощ размишлявах — казах аз.
— И какво?
— И все се връщам към Ню Мексико.
— Как така?
— От ФБР искаха да разпитат Шийла във връзка с неразгадано двойно убийство в Албакърки.
— Е, и?
— Преди години Джули Милър също беше убита.
— И убийството пак е неразгадано — каза Квадрата, — макар че подозират брат ти.
— Да.
— Значи виждаш връзка между двете убийства.
— Трябва да има връзка.
Квадрата кимна.
— Добре, виждам точка А и точка Б. Но не виждам как да стигна от едната до другата.
— И аз не виждам.
Млъкнахме. Кати подаде глава през вратата. Лицето й беше издайнически бледо. Тя изстена и съобщи:
— Преди малко пак се издрайфах.
— Благодаря за сведението — казах аз.
— Къде са ми дрехите?
— В гардероба в спалнята.
Тя ми отправи немощен благодарствен жест и затвори вратата. Погледнах към дясната страна на дивана, където сядаше да чете Шийла. Как бе възможно всичко това? Спомних си старата поговорка: „По добре да обичаш и да загубиш, отколкото изобщо да не обичаш.“ Не бях сигурен дали е така. Нещо повече, питах се кое е по-лошо — да загубиш любовта на живота си, или да осъзнаеш, че тя изобщо не те е обичала.