Ама че избор.
Телефонът иззвъня. Този път не чаках да се включи телефонният секретар. Вдигнах слушалката.
— Уил?
— Да, аз съм.
— Обажда се Ивон Стърно, славната журналистка от Албакърки.
— Какво откри?
— Цяла нощ работих по твоя въпрос.
— И?
— И става все по-шантаво.
— Слушам те.
— Добре, накарах източника си да прерови нотариалните актове и данъчната документация. Имай предвид, че тя е държавна служителка и я накарах да работи извънредно. А е по-лесно да превърнеш водата във вино или да изкопчиш дарение от чичо ми, отколкото да накараш един държавен служител да остане след…
— Ивон! — прекъснах я аз.
— Да?
— Приеми, че вече съм дълбоко впечатлен от твоята изобретателност. Сега казвай какво откри.
— Да, прав си — каза тя. Чух шумолене на хартия. — Къщата е била наета от някаква си корпорация „Крипко“.
— И какво представлява тя?
— Нещо неуловимо. Куха черупка. Няма признаци да върши каквото и да било.
Замислих се.
— Оуен Енфийлд имал кола — продължи тя. — Сива хонда. Наели я пак добрите хора от „Крипко“.
— Може да е работил там.
— Може. В момента се мъча да проверя.
— Къде е сега колата?
— Поредната интересна подробност — каза Ивон. — Полицията я намерила изоставена на една търговска уличка в градчето Ласида. Това е на около триста километра източно от тук.
— А къде е Оуен Енфийлд?
— Мене ако питаш, мъртъв е. Знам ли, може да е единият от убитите.
— А жената и момиченцето? Къде са?
— Нямам представа. Та аз дори не знам кои са.
— Поговори ли със съседите?
— Да. Всичко е както ти казах: никой нищо не знае за тях.
— Не изкопчи ли поне как изглеждат?
— А!
— Какво?
— Точно за това исках да поговорим.
Квадрата продължаваше да дъвче, но усещах, че слуша внимателно. Кати все още не идваше. Или се обличаше, или правеше поредното жертвоприношение на порцелановото божество.
— Описанията са много смътни — каза Ивон. — Жената била на около трийсет и пет, симпатична брюнетка. Нищо повече не можаха да ми кажат. Никой не знаеше името на детето. Момиченце на единайсет или дванайсет години със светлокестенява коса. Един съсед рече, че била хубава като неразцъфнала роза, но на тая възраст всички деца са такива. Според описанията мистър Енфийлд е висок метър и осемдесет, с козя брадичка и късо подстригана прошарена коса. Възраст около четирийсет години.
— Значи не е от убитите — казах аз.
— Откъде знаеш?
— Видях снимка от местопрестъплението.
— Кога?
— Когато във ФБР ме разпитваха за приятелката ми.
— Успя ли да видиш жертвите?
— Не много ясно, но твърдо знам, че не бяха късо подстригани.
— Хммм. Значи цялото семейство си е плюло на петите.
— Да.
— Има и още нещо, Уил.
— Какво?
— Стоунпойнт е нова община. С доста ограничени, възможности.
— Тоест?
— Чувал ли си за веригата магазини „Куик Гоу“?
— Естествено — казах аз. — И тук имаме такъв.
— Е, в края на комплекса има супермаркет на „Куик Гоу“ — каза Ивон. — Почти всички местни жители пазаруват от там.
— И какво?
— Една от съседките се кълне, че в деня на убийствата видяла там Оуен Енфийлд около три следобед.
— Нещо не те разбирам, Ивон.
— Там е работата, че във всички магазини на „Куик гоу“ има охранителни камери. — Тя помълча. — Сега схващаш ли?
— Да, струва ми се.
— Вече проверих — продължи тя. — Съхраняват касетите един месец, преди отново да ги пуснат за употреба.
— Значи ако получим записа — казах аз, — ще можем добре да разгледаме мистър Енфийлд.
— Само че има едно голямо „ако“. Управителят на магазина беше категоричен. В никакъв случай няма да ми даде касетата.
— Трябва да има начин — казах аз.
— Готова съм да приема всяка идея.
Квадрата ме потупа по рамото.
— Какво става?
Закрих слушалката с длан, обясних му набързо и попитах:
— Случайно да имаш връзки в „Куик Гоу“?
— Колкото и невероятно да звучи, нямам.
По дяволите. И тримата се замислихме. Ивон почна да тананика рекламната песничка на „Куик Гоу“ — една от онези натрапчиви мелодийки, които се провират в ухото и после почват да подскачат из черепа в търсене на изход, но така и не го намират. Спомних си поредната им рекламна кампания, когато осъвремениха песента, като прибавиха синтезатор, соло и бас китара, а начело на състава сложиха прочутата поп звезда, известна с краткото име Соней.