Принцеса Ди.
Тя беше навсякъде. Целият хол бе облепен, изпълнен, претъпкан с образа на принцеса Даяна. Разбира се, преобладаваха снимките, но имаше и сервизи за чай, възпоменателни плочи, бродирани възглавнички, лампиони, статуетки, напръстници, чаши за алкохол (каква почит!), четка за зъби (пфу!), нощна лампа, слънчеви очила, солници и какво ли не още. Осъзнах, че слушаме не оригиналното изпълнение на Елтън Джон, а осъвременения вариант в чест на принцеса Ди, допълнен със „сбогом на нашата английска роза“. Някъде бях чел, че тази версия е най-продаваната отделна песен в цялата история на музиката. Това подсказваше много неща, макар че не ми се искаше да ги знам.
— Помните ли как умря принцеса Даяна? — попита Роуз Бейкър.
Погледнах Кати. Тя погледна мен. Кимнахме едновременно.
— А помните ли как скърбеше светът?
Пак се спогледахме. И пак кимнахме.
— За повечето хора скръбта, жалейката беше само краткотрайна прищявка. Трая няколко дни, може би седмица или две. А после… — Тя щракна с пръсти като фокусник и очите й станаха още по-големи. — … им мина. Сякаш изобщо не е съществувала.
Тя ни погледна, изчаквайки да кимнем или да зацъкаме. Помъчих се да не направя гримаса.
— Но за някои от нас Даяна, принцеса Уелска, беше истински ангел. Може би прекалено добра за този свят. Никога няма да я забравим. Ще поддържаме нейния пламък.
Тя избърса очи. Хрумна ми много подходяща реплика, но се удържах.
— Моля, седнете — каза тя. — Ще желаете ли чай?
Ние любезно отклонихме поканата.
— А малко бисквити?
Без да чака отговор, тя извади чиния с курабийки във формата — о, ужас! — на принцеса Даяна в профил. Короната беше от шоколадови пръчици. И двамата отказахме. Не бяхме в настроение да хрупаме покойната Ди. Реших да действам направо.
— Мисис Бейкър — започнах аз, — помните ли сестрата на Кати?
— Да, разбира се. — Тя остави чинията. — Помня всички момичета. Моят съпруг Франк — той преподаваше английски тук — почина през 1969 година. Нямахме деца. Всичките ми роднини бяха починали. За двайсет и шест години целият ми живот се съсредоточи около девическото дружество и момичетата.
— Разбирам — казах аз.
— А Джули… късно нощем, когато лежа в тъмното, най-често виждам нейното лице. Не само защото беше необикновено дете — наистина беше така, — а, разбира се, заради онова, което я сполетя.
— Имате предвид убийството?
Тъпо казано, но все още бях начинаещ детектив. Просто исках да продължи да приказва.
— Да. — Роуз Бейкър се пресегна и хвана ръката на Кати. — Такава трагедия. Толкова ти съчувствам за загубата.
— Благодаря — каза Кати.
Колкото и грубо да прозвучи, неволно се запитах наум: да, трагедия — но сред този царствен миш-маш има ли място изобщо за покойната Джули… или за съпруга и близките на Роуз Бейкър?
— Мисис Бейкър, помните ли още едно момиче от дружеството на име Шийла Роджърс? — попитах аз.
Лицето й се изопна.
— Да — потвърди тя малко по-рязко. — Да, помня я.
От нейната реакция ставаше очевидно, че не е чула за убийството. Реших засега да не й казвам. Трябваха ни честни отговори. Ако й кажех, че Шийла е мъртва, можеше да подслади истината. Преди да продължа, мисис Бейкър вдигна ръка.
— Може ли да задам един въпрос?
— Разбира се.
— Защо ме питате точно сега? — Тя погледна Кати. — Всичко бе тъй отдавна.
Кати взе думата.
— Опитвам се да открия истината.
— Истината за какво?
— Докато беше тук, сестра ми се промени.
Роуз Бейкър затвори очи.
— Не ти трябва да чуваш това, мое дете.
— Трябва — настоя Кати и отчаянието в гласа й бе тъй силно, че сякаш прозорците зазвъняха. — Моля ви. Трябва да знаем.
Роуз Бейкър поседя още малко със затворени очи. После кимна замислено и ги отвори. Скръсти ръце в скута си.
— На колко години си?
— На осемнайсет.
— И Джули беше на толкова, когато пристигна. — Роуз Бейкър се усмихна. — Приличаш на нея.
— Така казват.
— Така казват. Джули озаряваше всичко наоколо. В много отношения ми напомня самата Даяна. И двете бяха красиви. И двете бяха необикновени — почти божествени. — Тя пак се усмихна и размаха пръст. — Да, но и двете си имаха дива жилка. И двете бяха безкрайно упорити. Джули беше добро момиче. Мила и много умна. Беше отлична студентка.