— Мисис Бейкър.
— И тя ли е удушена като другите?
— Не — казах аз. После млъкнах. Завъртях се към Кати. И тя бе чула. — „Другите“ ли казахте?
— Да.
— Кои други?
— Джули беше удушена — каза тя.
— Вярно.
Раменете й провиснаха. Бръчките по лицето й изведнъж станаха по-отчетливи, проникнаха по-надълбоко в плътта. Нашето посещение бе освободило демони, които тя криеше в кутии или може би затрупваше под купища образи на принцеса Ди.
— Не знаете за Лора Емърсън, нали?
Ние с Кати пак се спогледахме.
— Не — казах аз.
Роуз Бейкър отново зашари с поглед по стените.
— Сигурни ли сте, че не искате чай?
— Моля ви, мисис Бейкър. Коя е Лора Емърсън?
Роуз Бейкър стана и закуцука към камината. Посегна и нежно плъзна пръсти по един керамичен бюст на Ди върху лавицата.
— Още едно момиче от дружеството — каза тя. — Лора беше с един курс след Джули.
— Какво стана с нея? — попитах аз.
Тя забеляза някакво петънце по керамиката. Изстърга го с нокът.
— Откриха я мъртва близо до дома й в Северна Дакота. Осем месеца преди Джули. И тя беше удушена.
Ледени ръце се впиха в краката ми и ме задърпаха надолу. Кати бе пребледняла. Тя ме погледна и сви рамене, за да покаже, че чува това за пръв път.
— Откриха ли кой е убиецът? — попитах аз.
— Не — каза Роуз Бейкър. — Така и не го откриха.
Опитах се да пресея думите й, да обработя новите данни, да схвана какво означават.
— Мисис Бейкър, разпитваха ли ви от полицията след убийството на Джули?
— Не от полицията — каза тя.
— Но някой ви разпита?
Тя кимна.
— Двама души от ФБР…
— Помните ли имената им?
— Не.
— Питаха ли за Лора Емърсън?
— Не. Но аз все пак им казах.
— Какво казахте?
— Напомних им, че и друго момиче е било удушено.
— А те как реагираха?
— Казаха да си мълча. Многото приказки можели да провалят разследването.
Прекалено бързо, помислих си аз. Всичко ме връхлиташе прекалено бързо. Просто не се поддаваше на обмисляне. Три млади жени бяха мъртви. Три жени от едно и също девическо дружество, и трите удушени. Ако това не беше схема, значи просто не знаех какво е. А схемата означаваше, че убийството на Джули не е случаен, отделен насилствен акт, както ни внушаваше ФБР… както внушаваше на целия свят.
И най-лошото — онези от ФБР го знаеха. Бяха ни лъгали през всички тези години.
Сега въпросът беше защо.
34
Беше ми накипяло до пръсване. Исках да експлодирам в кабинета на Пистильо. Исках да нахълтам, да го сграбча за реверите и да настоявам за отговори. Но в истинския живот не става така. Шосе 95 бе задръстено от ремонтни работи. На магистралата през Бронкс навлязохме в ужасно движение. По булеварда край Харлем Ривър колите пъплеха като смачкани мравки. Натисках клаксона и отбивах по страничните улички, но в Ню Йорк това само леко повишава средната скорост.
Кати се свърза по клетъчния телефон със своя приятел Рони, който разбирал от компютри. Рони провери какво има в Интернет за Лора Емърсън, и общо взето, потвърди каквото знаехме. Била удушена осем месеца преди Джули. Открили трупа й в мотела „Корт Манър“ край Фесендън, Северна Дакота. Убийството било отразено доста нашироко, макар и не съвсем ясно в местния печат. След две седмици отпаднало от първите страници и потънало в забрава. Нямало признаци за изнасилване.
Измъкнах се с остър завой от магистралата, пресякох на червено и подкарах към паркинга близо до Федерал Плаза. Оставихме там колата и изтичахме към сградата. Движех се с гордо вдигната глава, но за нещастие на входа имаше проверка. Трябваше да минем през металдетектор. Ключовете ми го задействаха. Изпразних джобовете си. Този път го задейства коланът ми. Пазачът ме опипа отвсякъде с нещо, приличащо на вибратор. Добре, най-сетне можех да мина.