Когато стигнахме до кабинета на Пистильо, настоях с най-твърд глас да го видя. Секретарката му изобщо не се впечатли. Усмихна ми се сърдечно като съпруга на политик и с любезен глас ни покани да седнем. Кати ме погледна и сви рамене. Не пожелах да седна. Закрачих напред-назад като лъв в клетка, но усещах как яростта ми се изпарява.
Петнайсет минути по-късно секретарката ни уведоми, че заместник изпълнителният директор Джоузеф Пистильо — точно така го изрече, като титла на благородник — е готов да ни приеме. Отвори вратата. Нахълтах в кабинета.
Пистильо вече стоеше насреща в пълна готовност. Той посочи Кати.
— Коя е тази?
— Кати Милър — казах аз.
Това явно го смая.
— Какво търсиш с него? — попита я той.
Но аз нямах намерение да протакам.
— Защо досега не си ни казал и дума за Лора Емърсън?
Той отново се завъртя към мен.
— За кого?
— Не ме обиждай, Пистильо.
За момент Пистильо не отговори. После каза:
— Предлагам първо да седнем.
— Отговаряй на въпроса.
Без да ме изпуска от поглед, той се настани зад бюрото. Плотът лъщеше и изглеждаше лепкав. Из въздуха се носеше аромат на лимонов дезодорант за стая. В десния ъгъл зърнах спортен сак с емблемата на някакво гимнастическо дружество.
— Не си в положение да задаваш въпроси — каза той.
— Лора Емърсън е била удушена осем месеца преди Джули.
— И какво от това?
— Двете са членували в едно и също девическо дружество.
Пистильо събра върховете на пръстите си. Зачака и аз пръв изгубих търпение.
— Ще ми кажеш ли, че не си знаел за Лора?
— О, знаех.
— И не виждаш никаква връзка?
— Именно.
Гледаше ме спокойно, но сигурно имаше богат опит.
— Не говориш сериозно — казах аз.
Той плъзна поглед по стените наоколо. Нямаше кой знае какво за гледане. Портрет на президента Буш, американското знаме и няколко дипломи. Нищо повече.
— Разбира се, по онова време проучихме тази възможност. Мисля, че стигна и до местната преса. Може дори да са напечатали нещо. Вече не помня. Но в крайна сметка никой не успя да открие сериозна връзка.
— Сигурно се шегуваш.
— Лора Емърсън е удушена в друг щат и по друго време. Няма признаци за сексуално насилие. Намерена е в мотел. Джули — той се обърна към Кати, — твоята сестра, бе намерена у дома си.
— А фактът, че са били в едно и също девическо дружество?
— Съвпадение.
— Лъжеш — казах аз.
Това го подразни и лицето му леко се зачерви.
— Внимавай — каза той и размаха насреща ми месест показалец. — Не забравяй с кого си имаш работа.
— Да не би да твърдиш, че не си видял връзка между двете убийства?
— Точно така.
— А сега, Пистильо?
— Какво сега?
Яростта ми отново припламна.
— Шийла Роджърс е членувала в същото дружество. Пак ли съвпадение?
Това го завари неподготвен. Той се облегна назад, сякаш искаше да увеличи дистанцията. Дали защото не знаеше, или защото не бе очаквал да го открия?
— Няма да разговарям с теб за текущо разследване.
— Знаел си — бавно изрекох аз. — И си знаел, че брат ми е невинен.
Той поклати глава, но му липсваше убедителност.
— Не знаех… поправка, не знам нищо подобно.
Но не му вярвах. Той лъжеше от самото начало. Вече бях твърдо уверен. Пистильо се стегна, сякаш в очакване на следващата ми атака. За мое учудване обаче гласът ми внезапно омекна.
— Осъзнаваш ли какво си направил? — попитах аз почти шепнешком. — Как съсипа нашето семейство. Баща ми, майка ми…
— Това не те засяга, Уил.
— Друг път не ме засяга.
— Моля ви — каза той. — И двамата. Стойте по-настрани.
Аз го изгледах яростно.
— Не.
— За ваше добро е. Няма да ми повярвате, но се мъча да ви защитя.
— От какво?
Той не отговори.
— От какво? — повторих аз.
Той плесна подлакътниците на стола и се изправи.
— Разговорът приключи.
— Какво всъщност искаш от брат ми, Пистильо?
— Няма да коментирам повече едно текущо разследване — отсече Пистильо и се отправи към вратата. Опитах се да му преградя пътя. Той ми хвърли яростен поглед и тръгна да ме заобиколи. — Стой настрани от работата ми, или ще те арестувам за възпрепятстване.
— Защо се опитваш да го натопиш?