Пистильо спря и се обърна. Видях как нещо в него се промени. Може би вирна глава още малко. Бърз проблясък в очите.
— На истини ли да си играем, Уил?
Не ми хареса тази промяна на тона. Поколебах се, преди да отговоря.
— Да.
— Тогава — бавно изрече той — нека да започнем от теб.
— От мен ли?
— Винаги си бил толкова убеден, че брат ти е невинен — продължи той и позата му стана още по-агресивна. — Как тъй?
— Защото го познавам.
— Наистина ли? Колко близки бяхте с Кен към края?
— Винаги сме били близки.
— Значи го виждаше често, нали?
Пристъпих от крак на крак.
— За да бъдеш близък с някого, не е задължително да го виждаш.
— Наистина ли? Тогава кажи ни, Уил, кой според теб е убил Джули Милър?
— Не знам.
— Добре тогава, хайде да обсъдим какво е станало. Искаш ли? — Пистильо направи широка крачка към мен. Беше побеснял и нямах представа защо. — Скъпият ти брат, с когото си бил толкова близък, е имал сексуален контакт с твоята стара приятелка в нощта на убийството. Такава ли е теорията ти, Уил?
— Да — потвърдих измъчено аз.
— Здравата са я оплескали значи. — Той зацъка с език. — Сигурно си побеснял.
— Какви ги дрънкате?
— Истината, Уил. Истини търсим, нали така? Хайде, дай да свалим картите. — Пистильо ме гледаше хладно и самоуверено. — Брат ти се прибира у дома за пръв път… откога, от две години насам ли? И какво прави? Отива да се поразходи и ляга с момичето, което обичаш.
— Бяхме скъсали — казах аз, но сам усещах колко немощен е станал гласът ми.
Той се усмихна леко.
— И това решава всичко, нали? От там нататък тя е законна плячка за всекиго — особено за скъпия брат. Твърдиш, че онази нощ си видял някого. Някакъв тайнствен тип се спотайвал наоколо.
— Така е.
— Как точно го видя?
— Какво искаш да кажеш? — попитах аз. Но знаех много добре.
— Ти твърдиш, че си видял някого около къщата, прав ли съм?
— Да.
Пистильо се усмихна и разпери ръце.
— Само че така и не ни обясни какво търсеше ти там онази нощ, Уил. — Той добави с небрежен, почти напевен глас: — Ти, Уил. Пред дома на семейство Милър. Сам. Късно през нощта. Докато твоят брат и бившата ти приятелка са сами вътре…
Кати се обърна и ме погледна.
— Разхождах се — бързо отвърнах аз.
Пистильо направи няколко крачки напред-назад, после продължи да ме притиска.
— Аха, ясно. Дай да видим дали съм разбрал правилно. Врат ти има сексуална връзка с момичето, което все още обичаш. Същата нощ ти случайно се разхождаш край нейната къща. Тя е убита. Откриваме на местопрестъплението кръв от твоя брат. А ти, Уил, знаеш, че не я е убил той.
Пистильо спря и пак ме погледна с усмивка.
— Е, ако беше следовател, кого би заподозрял?
Грамаден камък притискаше гърдите ми. Нямах сили да проговоря.
— Ако твърдиш…
— Твърдя, че е време да си вървите — каза Пистильо.
— Прибирайте се и двамата у дома, и стойте по-надалеч от тази история.
35
Пистильо предложи на Кати да уреди кола до Ливингстън. Тя каза, че ще остане при мен. Това не му хареса, но какво можеше да направи?
Мълчаливо потеглихме към апартамента. След като се прибрахме, аз й показах впечатляващата си колекция от менюта на ресторанти с доставка по домовете. Тя си избра китайска храна. Изтичах да купя. Подредихме белите кутии на масата. Аз заех обичайното си място. Кати избра стола на Шийла. В паметта ми изплува друга подобна вечеря — Шийла с вързана на опашка коса, току-що излязла от банята и ухаеща на свежо, с мек халат и лунички по гърдите…
Странно колко неща запомня човек.
Скръбта връхлетя като огромна, убийствена вълна. Всеки път, щом спирах да се движа, тя ме удряше с дива жестокост. Скръбта изтощава. Ако не внимаваш, тя изцежда силите ти дотам, че преставаш да се интересуваш от каквото и да било.
Сипах си малко пържен ориз и го залях със сос от омари.
— Сигурна ли си, че искаш да спиш тук?
Кати кимна.
— Ще ти отстъпя спалнята — казах аз.
— Предпочитам да спя на дивана.
— Сигурна ли си?
— Абсолютно.
Престорихме се на заети с храната.
— Не съм убил Джули — казах аз.
— Знам.
Продължихме да се преструваме.
Накрая тя попита: