Телефонът.
Можех ли?… Краката ми все още бяха свободни. Ако успеех да ги извия, да хвана с тях телефона и да пусна слушалката в ръката си. И тогава да набера… знам ли, може би 911 или нулата. Краката ми вече сами се повдигаха. Свих коремните мускули, вдигнах крака, извъртях ги надясно. Но все още действах, обзет от истерия. Тежестта ме повлече настрани. Изгубих контрол над краката си. Дръпнах се в опит да запазя равновесие и единият крак удари телефона.
Слушалката изтрака на пода.
По дяволите.
А сега какво? Умът ми се прекърши — просто загубих всякаква власт над него. Сетих се за животни в капан, които прегризват крака си, за да избягат. Мятах се до изтощение, напълно лишен от разсъдък и вече бях готов да се предам, когато си спомних, нещо, на което ме бе научил Квадрата.
Поза „рало“.
На индийски се нарича „халасана“. Раменна стойка. Лягаш по гръб, премяташ крака над главата си и повдигаш бедра. Прегъваш се в кръста и докосваш пода с пръстите на краката. Не знаех дали мога да стигна чак дотам, но нямаше значение. Стегнах корем и с всичка сила изхвърлих крака нагоре. После ги преметнах над главата си. Петите ми се удариха в стената. Брадата ми се притисна в гърдите и стана още по-трудно да дишам.
Натиснах стената с пети. Адреналинът ми даде сили. Леглото плъзна напред. Отново натиснах, спечелих пространство. Добре. А сега най-трудното. Ако белезниците бяха прекалено стегнати, ако китките ми не успееха да се завъртят в тях, или нямаше да излезе нищо, или щях да си изкълча раменете. Все едно.
В другата стая царуваше тишина, мъртвешка тишина.
Отпуснах крака към пода. На практика правех задно салто от леглото. Тежестта на краката ме повлече и този път имах късмет — ръцете ми се завъртяха в белезниците. Тежко стоварих нозе на пода. Подир тях се преметнах и аз, оставяйки по таблата на леглото късчета кожа от бедрата и корема си.
След миг стоях прав зад леглото.
Все още бях окован. И с лепенка на устата. Но бях прав. Усетих нов прилив на адреналин.
Добре, а сега какво?
Нямах време за губене. Свих колене. Опрях рамо в леглото и го тласнах към вратата, сякаш бях състезател по бобслей. Краката ми блъскаха като чукове. Не се колебаех. Не спирах.
Леглото с трясък се блъсна във вратата.
Ударът бе страхотен. Болка проряза рамото ми, пробяга надолу по ръцете и гръбнака. Нещо изпука и ставите ми пламнаха като огън. Без да обръщам внимание на болката, аз се отдръпнах и отново връхлетях към вратата. После още веднъж. Лепенката заглушаваше крясъците ми и ги чувах единствено аз. При третия удар дръпнах белезниците с всичка сила точно когато леглото се блъсна в стената.
Пръчките на рамката се строшиха.
Бях свободен.
Избутах леглото от вратата. Опитах се да смъкна лепенката, но щеше да ми отнеме време. Стиснах дръжката и я завъртях. Рязко отворих вратата и нахълтах в мрака.
Кати лежеше на пода.
Очите и бяха затворени. Тялото омекнало. Мъжът седеше върху гърдите й. Стискаше я за гърлото.
Душеше я.
Без колебание се хвърлих с плонж върху него. Стори ми се, че полетът трая безкрайно дълго, сякаш летях през лепкав сироп. Той ме видя — и дори имаше време да се подготви — но все пак бе принуден да пусне гърлото на Кати. Завъртя се срещу мен. Все още го виждах само като черен силует. Той ме сграбчи за раменете, заби крак в корема ми и падна по гръб, използвайки собствената ми инерция.
Размахах ръце като вятърна мелница и прелетях над него. Но отново извадих късмет. Или поне така си помислих. Паднах върху мекото кресло. За момент то се заклати. После рухна под тежестта ми. Главата ми улучи ръба на масичката, след това изкънтя в пода.
Зашеметен, аз опитах да се изправя на колене. Когато се надигнах за нова атака, видях нещо, което ме ужаси както никога през живота ми.
Черният нападател също бе станал. Сега държеше нож. И се отправяше с него към Кати.
Времето сякаш спря. Следващите събития траяха не повече от една-две секунди. Но за мен всичко стана като в забавен кадър. Понякога времето прави такива неща. Наистина е относително. Някои моменти отлитат мълниеносно. Други застиват.
Бях прекалено далече, за да го спра. Знаех това. Осъзнавах го въпреки замайването от удара в масата…
Масата.
Където бях оставил пистолета на Квадрата.