Когато се изправих пред съдията, Квадрата присъстваше в залата. С него бе новата ми адвокатка Хестър Кримстийн. Помнех я от някакъв нашумял процес, но не се сещах за какво точно ставаше дума. Тя ми се представи и повече не ме погледна. Обърна се и впи очи в младия областен прокурор, сякаш той беше окървавен глиган, а тя — пантера, мъчена от хемороиди.
— Настояваме мистър Клайн да не бъде освобождаван под гаранция — каза младият областен прокурор. — Смятаме, че има много сериозен риск да избяга.
— Защо? — попита съдията, който сякаш излъчваше отегчение от всяка пора на тялото си.
— Брат му е заподозрян в убийство и се укрива от единайсет години. И не само това, Ваша светлост. Жертвата на брата е сестра на сегашната жертва.
Това привлече вниманието на съдията.
— Моля?
— Мистър Клайн е обвинен в опит за убийство на Катрин Милър. Неговият брат Клайн е заподозрян за убийството на по-голямата сестра на жертвата, Джули Милър, преди единайсет години.
Съдията рязко спря да разтрива лицето си.
— О, чакайте, спомням си случая.
Младият областен прокурор се усмихна, като че бе получил медал.
Съдията се обърна към Хестър Кримстийн.
— Мис Кримстийн?
— Ваша светлост, смятаме, че всички обвинения срещу мистър Клайн трябва да отпаднат незабавно — заяви тя.
Съдията пак почна да разтрива лицето си.
— Приемете, че съм изумен, мис Кримстийн.
— Ако това не се приеме, смятаме, че мистър Клайн трябва да бъде освободен под гаранция. Той няма криминални прояви. Работата му е свързана с грижа за бедните в този град. Има обществено положение. Колкото до нелепото сравнение с брат му, това представлява най-груба проява на съдебна предубеденост.
— Не смятате ли, че хората имат основание за тревога, мис Кримстийн?
— Ни най-малко, Ваша светлост. Чух, че наскоро сестрата на мистър Клайн си е изрусила косата. Означава ли това, че и той ще извърши същото?
Младият областен прокурор усети, че плячката му се изплъзва.
— Ваша светлост, при цялото ми почитание към колежката, това нелепо сравнение…
— Какво му е нелепото? — отсече Кримстийн.
— Ние искахме да изтъкнем, че мистър Клайн определено разполага с възможности да избяга.
— Това е смехотворно. Той разполага с не повече средства от всеки друг гражданин. От прокуратурата повдигат това искане, защото смятат, че брат му е избягал — без дори да го знаят със сигурност. Човекът може да е мъртъв. Но така или иначе, Ваша светлост, областният прокурор пропуска една съществена подробност.
Хестър Кримстийн извърна глава към младия областен прокурор и се усмихна.
— Мистър Томсън? — попита съдията.
Прокурорът бе забил очи в пода.
Хестър Кримстийн изчака още миг и нанесе удара.
— Жертвата на това отвратително престъпление Катрин Милър заяви тази сутрин, че мистър Клайн е невинен.
Това не се хареса на съдията.
— Мистър Томсън?
— Не е съвсем вярно, Ваша светлост.
— Не съвсем?
— Мис Милър заяви, че не е видяла нападателя. Било е тъмно. Той носел маска.
— И заяви, че това не е бил моят клиент — довърши Хестър Кримстийн.
— Тя заяви, че не вярва да е бил мистър Клайн — възрази Томсън. — Но Ваша светлост, тя е ранена и объркана. Не е видяла нападателя, тъй че не би могла да изключи…
— В момента не водим делото, господин прокурор — прекъсна го съдията. — Молбата ви се отхвърля. Определям гаранция от трийсет хиляди долара.
Съдията удари с чукчето. И аз бях свободен.
39
Исках да потегля към болницата и да проверя как е Кати. Квадрата поклати глава и каза, че идеята не е добра. Баща й бил там и не желаел да напусне. Наел въоръжена охрана да стои пред вратата. Разбирах го. Мистър Милър не бе успял да опази едната си дъщеря. Никога нямаше да позволи да се случи нещо и с другата.
Свързах се с болницата от клетъчния телефон на Квадрата, но телефонистката каза, че стаята не приема разговори. Позвъних на един местен цветар и поръчах да й пратят букет с пожелания за скорошно оздравяване. Изглеждаше ужасно тъпо и примитивно — едва не са удушили Кати в моя апартамент, а аз й пращам кошница цветя, плюшено мече и балон-сърчице на клечка — но това бе единственият начин да й дам да разбере, че мисля за нея.