Ли Пао се наведе и събра шепа от тях.
— Дива роза — обяви замислено той. — Символът на несъгласието. Опасявам се, че това не беше последната ни среща с По Шиан.
— Хубаво — отвърнах и свих рамене. След това насочих вниманието си към останалите двама.
Кен Жао седеше на пода и търкаше удареното си чело. Той вдигна глава и ме погледна с наглост, която намерих за възхитителна.
— Спукана ни е работата, а, приятелче? — подметна той на Фу Ксиан.
— Май си прав — отвърна другият.
— Все още не — успокоих ги аз. — Има надежда да извоювате пътя към свободата.
— И как ще стане? — попита Фу Ксиан.
— Вашият господар ви използва и захвърли. Служили сте му, без да знаете какви са крайните му намерения.
— Той не ни беше господар — заинати се Фу Ксиан. Може и да беше по-глупав, отколкото си мислех. Виж, Кен Жао се ориентираше бързо в обстановката.
— Така е, само Фу Ксиан и аз сме приятели — заговори той. — Случайно се срещнахме с По Шиан. Както е казал Конфуций: „Дъбът не избира дали да приюти имела.“
— Не мисля, че Конфуций е казвал подобно нещо — изсумтя Тувон.
— Ха, осъди ме сега — озъби се Кен Жао.
— Мир — обявих аз. Приближих креслото, в което доскоро се разполагаше Фу Ксиан и се отпуснах в него. Беше ми омръзнало да си удрям главата в тавана.
Вис се приближи и приседна в краката ми. Тувон се разхождаше наперено пред вратата. Ли Пао се бе натъкнал на сандък с документи в дъното на стаята и сега ги прелистваше с привиден интерес.
— И така — обърнах се към двамата човешки магьосници. — Склонен съм да ви пожаля, ако се съгласите да ми сътрудничите.
— Но това не е честно! — възмути се Фу Ксиан. — Каква вина имаме, след като По Шиан изостави и нас. Помогнахме му да отвлече кучетата, а сега ни заряза!
— Каквото станало — станало. Готов съм да простя на тези, които ми служат.
— Хайде мислете по-бързо — подкани ги Тувон. — Господарят Демон изложи пределно ясно предложението си. Решавайте — или ще работите с нас, или да приготвяме скарата.
Той облиза устни — театрален жест според мен, но изглежда свърши работа с Фу Ксиан. Двамата с Кен Жао се спогледаха и Фу Ксиан се зае да разказва.
Първо подкупили Девор да им покаже как да влязат в бутилката. Солидно количество имбуйе — достатъчно да го дрогира за месец, че и повече, ако го използва разумно — се оказало решаващо за разрушаването на крехкото приятелство, което бяхме изградили помежду си по време на нашите редовни срещи.
— И кой ви даде имбуйето? — попита Вис, като се наведе напред.
— По Шиан го дестилира в алхимичната си лаборатория — обясни Кен Жао. — Поне така ни каза. Нямаше причини да не му вярваме.
— Показа ни някакъв древен свитък — добави Фу Ксиан, — от който бил взел формулата. Беше написан на непознат език, но изглежда ставаше въпрос точно за това.
— Този свитък у вас ли е?
— Не, господарю Демон — рече Фу Ксиан. — Той си беше негов.
— А кой — намеси се отново Вис — ви каза, че най-лесно ще примамите Девор с имбуйе?
— Хвърлихме идзинови8 пръчици и изпълнихме онова, което се падна — отговори Фу Ксиан.
— Само че По Шиан направи тълкуванията — добави мрачно Кен Жао.
— С други думи, замисълът за кражбата принадлежи изцяло на По Шиан — обобщих аз. — Щом е знаел толкова много и е така могъщ, за какво сте му били вие двамата?
Кен Жао избухна в истеричен смях.
— Защото така и не посмя да влезе в твоята бутилка, господарю Демон, Моят приятел Ксиан изрази желание да го направи, а По Шиан обеща, че ще ни пази гърбовете. И тъй като аз съм само един воден магьосник и не ме бива за прикритие, моята кандидатура бе втората за посещението в бутилката.
— Явно се е опасявал да не остави следи — промърморя Вис.
— Но се провали тук — добави Тувон.
— Така ли мислиш? — попитах го аз. — Измъкна се, а аз останах без кучета.
Време беше да взема решение.
— Тувон — рекох, — можеш ли да отведеш тези двама глупаци някъде, където ще бъдат скрити добре?
— Живи или мъртви? — попита той.
— Живи — бе отговорът. — Не искам По Шиан да ги измъкне или да ги убие, а с времето може да възникнат и други въпроси.
— Добра идея — кимна Тувон. — Зная едно местенце. — Той ги подкара пред себе си.
— Вис — продължих аз, — струва ми се, че дойде моментът да си поговоря с Девор. Можеш ли да го откриеш?
— Ще опитам — обеща тя. — Къде да го доведа?
— В моята бутилка. Смятам да сменя бравите, но ще кажа на Лун Шао, че може да те пусне.
— Чудесно. — Тя се изправи, но спря и ме погледна. В детските й очи се четеше мъдростта на зряла и опитна жена. — До скоро, Кай.