Вис се засмя.
— Но също толкова добре с меча.
— Когато се наложи — отвърнах скромно.
Ли Пао се изхили тихичко, но когато го погледнах, се направи, че разглежда нещо в купичката с чая.
— Сега вече знаем със сигурност — продължи Вис, — че твоите кучета са били обект на нечий определен интерес.
Надигнах се и сритах Девор в хълбока. Дори не трепна, изглеждаше изцяло обсебен от агонията си.
— Трябваше да видиш какво представляваше, преди да изтрезнее — обясни Вис. — Всъщност, съществува ли някакъв антидот на имбуйето? Или поне магия за изтрезняване?
— Не точно. Но имам нещо, което може да помогне. Почакайте ме тук.
Излязох и не след дълго се върнах с миниатюрна купа, издълбана във вътрешността на голяма перла. Вис се приближи и я разгледа с възхищение. Ли Пао продължаваше да се подсмихва.
— Никога не съм бил пристрастен към имбуйето — поясних аз. — Но тази купа пречиства всичко, което бъде поставено вътре.
Изправих се над приведения гръб на Девор и произнесох няколко думи. В началото подсъзнанието му се съпротивляваше, но аз бях по-силният. След три-четири секунди цялото му тяло бе окъпано от бледа, сребриста светлина. После започна да се смалява, докато заприлича на мъничка кукла, която вдигнах и поставих в перлената купа.
Първо му смъкнах дрехите с нетърпеливо движение. След това го нагласих така, че главата му да е над повърхността и едва тогава напълних купата до средата с топла вода. Поставих я на лавица и наредих на един слуга да пази Девор от удавяне.
— Така — обърнах се към останалите. — Да видим дали ще помогне. А междувременно да продължим нашата малка дискусия. Нека ви разкрия целите си. Естествено — искам си кучетата обратно. Но освен това смятам да накажа тези, които дръзнаха да ме предизвикат, и другите, които бяха причината за смъртта на Оливър. Не на последно място, решил съм да узная дали двете събития не са свързани по някакъв начин, или са част от по-голям замисъл.
Вис кимна.
— Съвършено вярно. И аз имам цел, но тя е съвсем лична. Интересува ме кой стои зад несправедливото обвинение, че Тувон бил виновен за смъртта на твоя слуга. Що се отнася до останалите събития — аз също съм обезпокоена от странната и необяснима активност на боговете. Трябва да пробудим бдителността на демоните. Дългият мирен период ни е направил лениви.
— Но не и слаби — припомних й аз.
— Не чак дотам.
— Господарю Кай — намеси се Ли Пао, — ти ми каза, че съществувал съвет на боговете, който отговарял за преговорите с демоните. Смяташе да се обърнеш към него след нападението на Рабла-ю. Получи ли някакъв отговор?
— Незадоволителен — отвърнах аз.
— Нищо чудно — побърза да вметне Вис. — Да не искаш да признаят доброволно, че са имали намерение да нарушат споразумението?
— Така е — съгласи се Ли Пао. — Но все пак, мисля, че трябва да продължиш с усилията в тази насока.
И аз бях на същото мнение. Малко по-късно преминахме към други теми и неусетно настъпи часът на Коня9, в който небето над моите планини блести като полиран кехлибар.
Вис първа показа признаци на умора. Предложих й някоя от стаите в двореца, но тя отказа, под предлог, че би искала да се върна при Тувон и неговите затворници. Ли Пао се съгласи да остане, след като позвъни на близките си, за да ги успокои, че с него всичко е наред.
Изпратих Вис до входа, край който се навъртаха няколко от моите верни великани. През цялото време тя се държеше с мен съвсем официално и говореше само за работа, но въпреки това усещах, че между нас припламва нещо.
Когато се прибрах в спалнята, вече изтичаше часът на Маймуната10 и в небето се виждаха розови отблясъци. Заспах почти веднага, но се събудих от сън, в който разговарях с Ба Уа. Тъкмо го запитах дали знае защо Тувон би организирал убийството на Оли. Гласът на демона бе тих и дрезгав, но въпреки това го чувах съвсем ясно:
„Един непознат демон ни откри, докато се навъртахме наоколо, и той ни нае да свършим тази работа. Това беше още вчера. Каза, че човекът щял да мине оттук тази вечер, защото имал навика да отскача наблизо в събота. Та този демон ни предложи един шен, а когато взехме да се двоумим, прибави още няколко. Спомена също, че след два дни Тувон щял да пристигне в града. Очаквахме значи да получим остатъка утре.“
Един непознат демон! Седнах в леглото и се плеснах по челото. Ето какво се опитвах да си спомня! Ба Уа въобще не бе твърдял, че Тувон стои зад убийството на Оли. Нито пък Девор. Всъщност, тъкмо Тувон пръв бе въвел Девор в събитията. Кой тогава е този „непознат демон“, наел дребосъците за мръсната работа?