Станах, отидох при писалището и потопих четка в мастилницата. С няколко решителни щрихи наредих на Ба Уа да се яви при мен на доклад и да вземе със себе си Уон Пан, втория демон, чийто живот бях пощадил в онази злощастна вечер. След това уведомих Лун Шан да очаква посетители и да ми съобщи, щом пристигнат.
Докато закусвахме с Ли Пао и аз му разказвах за хрумването си, Лун Шан обяви за пристигането на двамата демони. Проверих внимателно аурата на всеки от тях с помощта на кристалната купа, преди да разреша да бъдат допуснати в бутилката. След това се обърнах към Ли Пао, изрисувах няколко знака във въздуха и по такъв начин му придадох облика на могъщ демон с тъмнозелена кожа, големи закривени зъби и фасетъчни очи на домашна муха. Тъкмо когато приключих, слугите въведоха Ба Уа и аверчето му.
Двамата недорасли демони направо трепереха от ужас. Жълтеникавата кожа на Ба Уа беше бяла като платно, а Уон Пан изглеждаше съвсем посивял. Като ме видяха, издокаран в дълго бяло наметало, вещаещо смърт и мъчения, те се хвърлиха на пода и започнаха да удрят чела в плочите.
— Престанете, жалки отрепки! — прогърмях аз.
Те застинаха с бързината, с която магията превръща в камък.
— Станете и ме погледнете!
Изправиха се, но не посмяха да вдигнат глави.
Известно време ги разглеждах с присвити като цепки очи. Стоях неподвижно, само пръстите ми нервно потрепваха по дръжката на сабята.
— Сега ще ви попитам нещо, пълзящи гадини. Отговорете ми честно и ще живеете.
— Слушаме те, всемогъщи — отвърна припряно Ба Уа.
— Когато Ба Уа ми разказваше за събитията, довели до смъртта на моя слуга, той спомена някакъв демон, който се явил пред вас и ви разказал за навиците на Оли — така че да изпълните по-лесно задачата си.
Ба Уа забеляза, че очаквам отговор.
— Така беше, господарю Демон, кълна се, че ти казах истината.
— И този демон е същият, който ви обещал да ви бъде заплатено в шенове.
И двамата кимнаха едновременно.
— Кой е той?
Ба Уа и Уон Пан заговориха в един глас:
— Ами… беше Твореца на Сияйните кули, господарю Демон.
Намръщих се, неспособен да повярвам на чутото.
— Той беше! Той! — увери ме пискливо Ба Уа.
— Наистина! Кълнем се! — добави Уон Пан. — Твореца на Сияйните кули — великият водач на демоните! Виждали сме го на много сборища и празненства. Няма грешка.
— Тишина! — изревах аз и те се проснаха отново на пода.
Докато се гърчеха в краката ми, обмислих чутото. Твореца на Сияйните кули е демон, който се радва на всеобщо уважение. Един от първите изгнаници, тъкмо той открил прохода към плоскостта на Земята, а по-късно, по време на династията Шан11, предвождал нашата армия и организирал както военни походи, така и търговски контакти със Земята.
По онова време демоните живеели в Китай и тъкмо този период стои в основата на безброй китайски легенди и предания. Естествено, тогава намесата в земните дела се е смятала за нещо нормално, а и демоните все още са се нуждаели от солидни количества ци за застрояването на Кон Ши Дзи.
Нима демон от такъв ранг би се занимавал с недорасли демони?
По време на тържествения обяд на Сборището ми бяха разказали, че Твореца се оттеглил и живеел като отшелник в една територия на Демонското царство, която създал по свой вкус. Малцината, допускани там, разправяха, че било красиво като в Първородната земя на демоните.
— Вие, мънички фъшкии, сигурни ли сте, че беше точно Твореца на Сияйните кули? — повторих аз.
— Да! — подскочи Уон Пан. — Сигурни като фъшкии, господарю!
Ба Уа беше по-предпазлив.
— Наистина приличаше на него, господарю. Но все пак, демоните могат да възприемат различен облик, нали?
Кимнах, обмисляйки следващия си въпрос.
— И значи, този демон ви даде шенове като предплата за вашите услуги. Пазите ли още някоя от тези монети?
Уон Пан проплака отчаяно. Ба Уа поклати тъжно глава.
— Моята я профуках, господарю. Животът непрестанно поскъпва.
— Вярно е. Пък и от тогава изминаха много месеци. Прекалено е да искам подобно нещо от вас — довърших и Уон Пан престана да хленчи. — Но все пак бих желал да погледна една от тези монети. Ако можете да си ги върнете, донесете ми ги.
И двамата занимаха енергично.
— Но — добавих с вдигнат пръст — не бих искал да ми поднасяте друга монета, с твърдението, че това е търсената от мен. Не бива да има и капчица съмнение.
— Разбрано, шефе! — увериха ме те.
— Освен това, този разговор и задачата, която ви поставих, си остават между нас. Ако се справите успешно, може и да ви възнаградя.