— Колко е часът, всъщност? — попитах, защото бях изгубил представа за времето, докато се носех из земите на Твореца.
— Средата на часа на Овцата13 — отвърна тя. — Ял ли си?
Не бях, но заради презареждането с ци не изпитвах никакъв глад.
— Не съм гладен — отвърнах, докато следвах примамливо оформеното й тяло из коридорите на къщата. Опитвах се да измисля по-безболезнен начин, за да й разкрия подозренията на Твореца, без да нараня по този начин чувствата й.
Излязохме в градината и Тувон се надигна да ме посрещне. След като отвърнах на поздрава му, настаних се до един особено живописен храст с различни цветове.
— Както бях почнал да разправям на майка ти — заговорих без подкана, — събрах нова информация, свързана с моето разследване. Става дума за доста тежки обвинения, за заплетени интриги, в които наистина ми е трудно да повярвам.
Тувон кимна, а на лицето му легна сянката на загриженост.
— Разказвай, моля те.
Така и направих. Започнах с разговора ми с Твореца на Сияйните кули. Пропуснах да спомена за срещата ни със Седмопръстия — първо, защото не се оказа особено полезна, и второ — заради старата вражда между двете семейства.
Колкото по-нататък стигах, толкова по-мрачно и бледо ставаше лицето на Вис, докато накрая изглеждаше като изваяно от порцелан. Единствената реакция, която забелязах, бе конвулсивното свиване на ноктите й.
Честно казано, не осъзнавах, че съм попаднал в беда, преди в градината да се появи По Шиан, а тогава вече бе твърде късно да предприема каквото и да било.
Ала щом зърнах този страшен враг да се разхожда безгрижно и дори самоуверено, скочих и се опитах да измъкна меча, който бях скрил в едно от промеждутъчните пространства. Изведнъж почувствах, че съм скован от невидими окови и не мога да помръдна нищо, освен главата си. За момент си помислих, че същото е сполетяло и трима ни, но тогава видях, че Вис се изправя и извръща глава към мен. Истината се взриви в ума ми с разрушителната сила на теронична граната.
— Кай Рен — произнесе насмешливо тя, — ти си велик войн, ненадминат ваятел, но и голям глупак. Твореца ти разкри истината, а ти не му повярва. Позволи на чувствата си да заглушат гласа на разума.
— Вис! — извиках аз. — Защо?
По Шиан поклати глава.
— Нищо не му казвай. Той е прекалено опасен!
— Такъв ли е? — Тувон приближи и се надвеси над мен. Едва сега си дадох сметка, че го бях подценил, приемайки го за млад и неопитен демон. Той беше истински, чистокръвен син на Вис Ужасния език. Зачудих се как съм позволил толкова лесно да ме измамят.
Тувон размаха небрежно ръка и почувствах вибрираща болка в главата си. Извиках и той се разсмя.
— Не ми изглежда никак опасен.
— Той е Богоубиеца — озъби му се По Шиан. — А сега знае прекалено много — и не е единствен. Трябва да го убием.
— Не! — извика рязко Вис. — Ако го убием, със сигурност ще има официално разследване. Не мога да се закълна, че не знам нищо — нито пък Тувон може да го стори. С разговора си с Твореца, макар и неволно, Кай Рен се е подсигурил срещу покушение.
— Ще го направим, сякаш е нещастен случай — предложи По Шиан.
— И това няма да помогне — поклати глава Вис. — Нали пак ще зная истината.
— Да го държим затворен? — предложи Тувон.
— За известно време става — отвърна Вис, — но не и задълго. Знаеш добре, че според закона всеки от нас може да задържи против волята му друг демон до изясняване на някои обстоятелства — но само за определен период. След това всички ще бъдем извикани на разпит.
По Шиан се намръщи.
— Не зная какво мислите, но аз не смятам да го взема с мен в Първородния свят. Ако го направя, ще ме линчуват.
Въпреки парализата, която бе обхванала дори устата ми, успях да произнеса прегракнало:
— Пуснете ме да си вървя и ще се закълна, че няма да се меся в делата ви поне сто години. Дотогава със сигурност планът ви или ще се осъществи, или ще се провали. И в двата случая няма да представлявам заплаха за вас.
Вис изглеждаше склонна да се съгласи.
— И си готов да се закълнеш, че няма да ни издадеш?
— Готов съм.
Тя се почеса замислено по брадичката. По Шиан изсумтя — дали от недоверие, или от гняв.
— Знаеш ли, Кай Рен — заговори Вис, — ако разполагах с достатъчно време, навярно щях да съумея да те спечеля за нашата кауза. Ние не преследваме лични амбиции. Искаме да служим на демоничния народ.
— Не е необходимо да обсъждаме плановете си пред него — сопна се Тувон. — Погрижих се да не помръдне. А сега, да отидем другаде и там да решим как да постъпим.
Вис кимна, но очите й останаха замислени. Оставиха ме сам, ако не се брояха четиримата великани, които ме следяха зорко от четирите ъгъла на градината. Всеки път, когато правех опити да се освободя от оковите със сила или магия, те започваха да ръмжат застрашително. Чудех се, за какво ли разговарят Вис и останалите.