Сливка кимаше, сякаш разбираше за какво става въпрос. Нищо чудно, имайки предвид характера и особеностите на нейната професия.
— Значи тази твоя врата — намеси се тя — е нагласена да се отваря от някой, който е в резонанс с дължината на вълната на нейната ци.
— Точно така — кимнах доволно. — И тъй като смятах, че само аз ще я използвам, естествено, аз съм единственият, който знае тази дължина.
— Не си ли я разкривал на Вис и нейния син? — попита Ли Пао.
— Не. Дори Оли не я знаеше. Пък и да му я бях казал, той беше музикант, а не магьосник. Едва ли щеше да знае как да я използва.
Настъпи продължително мълчание. Ли Пао имаше изморен вид, сигурно заради няколкото часа полет. Нямах търпение да се върна в бутилката, но знаех, че първо трябва да си почине. В противен случай опитът ни със сигурност щеше да завърши с неуспех.
— Най-подходящият момент за установяване на връзка — продължих да разсъждавам на глас — ще бъде много рано сутринта, когато часът на Тигъра преминава в часа на Заека14.
— Чудесно — кимна Ли Пао и на лицето му се изписа облекчение. — Дотогава ще поспя.
— За колко да наглася часовника? — попита ме Сливка.
— За пет часа. Или малко преди това.
Тя сбърчи нос, за да покаже какво мисли за ранното ставане, но не каза нищо. Поговорихме още малко, сетне се разотидохме. През тази нощ спах без сънища.
Събудих се по средата на часа на Тигъра, избръснах се, от което се почувствах поободрен, и облякох памучен халат със сини цветя на бял фон, който бях купил предния ден. Когато влязох в кухнята, там вече ме очакваха Ли Пао и Сливка. Из въздуха се носеше примамливият аромат на зелен чай. Седнах до Ли Пао и започнах да му описвам душевното състояние, което първо би трябвало да постигне. Задачата ми отне повече време, отколкото предполагах, защото макар да бях разширил хоризонтите на неговите магьоснически способности, не го бях запознал със сложната терминология, необходима за обсъждане на подобна тема. Беше като петгодишно момче, на което са дали свободата на възрастен човек, и то не знае какво да прави с нея.
След като постигнах известен резултат, върнах се в стаята и се облякох с дънки, туристически обувки, тънка дънкова риза и — поради липса на меч — си позволих да взема подпрения зад вратата бастун.
Когато се показах в кухнята, Сливка ме огледа и кимна одобрително. Не зная защо, но това пробуди странна топлина в гърдите ми.
Ли Пао беше напълно готов и веднага съсредоточи вниманието си върху контакта с тайния вход към моята бутилка. Наложи се да извикам на помощ всичките си сили и способности и дори да поставя длани на раменете му, за да следя начина, по който боравеше с ци — нещо, което преди това за мен бе като детска игра. Но само така можех да следя действията на стареца и да го направлявам в усилията му. Ала въпреки всичко той не успяваше да осъществи нужния синхрон.
Часът на Заека се сля с часа на Дракона15, когато най-сетне решихме, че трябва да признаем поражението си. Сбръчканото лице на Ли Пао беше бяло като платно и той отпусна изнурено глава на масата. Сливка побърза да ни поднесе чай и курабийки, аз опитах да му помогна с акупресура върху няколко стимулиращи точки, въздишайки по изгубените си умения, но и доволен, че разполагам поне с тези възможности.
— Съжалявам, Рен — изстена той, след като си допи чая. — Сякаш беше пред очите ми, усещах разстоянието до нея, но така и не можах да я докосна.
Намръщих се.
— Имам известни съмнения, че противникът е потопил бутилката в нещо, притежаващо собствен резерв от ци, може би постоянно течаща вода. Срещнах се с подобен феномен веднъж, когато бутилката ми бе изгубена на дъното на Източнокитайско море. Друга възможност е да са я отнесли в Кон Ши Дзи.
Сливка побутна чашата с чай към мен.
— Изпий това. Изглеждаш почти толкова зле, колкото и дядо.
Отпих от чая. Бях отчаян, че една толкова елементарна операция може да отнеме всичките ми сили.
— Чудех се, Кай Рен — продължи да разсъждава тя, — още откакто дядо ми разказа за тази твоя бутилка, защо си я държал на Земята? Не мислиш ли, че тук е далеч по-уязвима?
— Може и да изглежда така — отвърнах, — но в действителност не е. Земята притежава силен естествен потенциал от ци, от който мога да се възползвам по всяко време, за да охранявам бутилката. Освен това, докато е тук, разполагам със собствен вход към тази плоскост. Ако я бях оставил в Кон Ши Дзи, трябваше да използвам някоя от обществените врати или да заобикалям през пътешественическите равнини. И в двата случая можеха лесно да ме проследят.