— Никога не съм си и помисляла да възхвалявам Родриго. Просто исках да ви унизя.
— Ти си безсърдечно момиче.
— Чудя се от кого ли съм се поучила.
Внезапно Хейстингс се разсмя.
— Ах, Габи. Докато бях в чужбина си мислех, че ще се промениш в мое отсъствие. Струваше ми се, че вече си се превърнала в меката жена, която обещаваше да бъдеш. Но не и след като отвори прелестната си устица, за да си покажеш зъбите.
Как го мразеше! Обърна се към вратата с намерението да си тръгне.
— Нямам намерение да търпя това. Мислех, че сте ме повикали тук, за да ми кажете, че ще върнете онова, което искам.
— Бедата е, Габи, скъпа, че не можем съвсем да проследим нишката на мислите и желанията ти. Ти си сложна натура. И ми се струва, че искаш твърде много.
Тя се обърна към Хейстингс с блеснал поглед.
— Добре знаеш какво искам. То е същото от деня, в който бях натикана в онзи частен затвор, който наричахте дом. Искам свобода далеч от това общество, което ме отхвърля не заради това, което съм, но заради неудачата, която представлява моето раждане. Вие не бихте могли да разберете това. Мислите си, че положението ви на този свят ви се полага по право. Не знаете какво е да се чувстваш чужденец в собствената си страна, в собствения си дом. Да се срамуваш, дето си се родил извън категориите на обществото.
— Права си — провлачи Хейстингс, изучавайки ноктите си. — Не бих могъл да го разбера.
— Искам да напусна Англия и да взема Кълън със себе си. Искам да съм независима от вас двамата. И в крайна сметка искам онова, което е по право мое — искам Бо Валон. Земята, която вие, Ваша светлост, отнехте от майка ми и държахте пред нея като стръв. Земята, която подарихте на скъпоценния си син за двайсет и първия му рожден ден, въпреки че не е ваша, за да си позволявате да я подарявате. Същата тази земя, която той използва да ме държи в подчинение, както вие правехте с майка ми. Дължите ми това за всичко, което сте ми причинили. Не бих се примирила с нищо по-малко.
Хейстингс се обърна към Дъглас.
— Виждате, татко, тя просто иска да я подкрепяте, докато продължава да плюе отровата си срещу вас. Малко благодарност може би ще ти е от полза, Габи. Кажи какво искаш, защото виждам, че главната ти цел е да ни притесниш.
— Веднъж да замина оттук с Кълън, кълна ви се, че повече няма да ви притеснявам. Всъщност мисля, че всички ще бъдем доволни да очистим името на семейството от позора. Честно казано, и двамата ни е срам, че принадлежим към него.
— Теб те е срам! Далилата9 на лондонската сцена и безгръбначният й брат! Мисля, че би трябвало да се срамуваш от това.
— Ставаш патетичен, Хейстингс. Губернатор на Сейшелите, каква жалка шега. Ти си си все същото злобно биче, което завижда на другите, понеже имат нещо общо с рая, а то няма. И затова иска да го притежава.
— Достатъчно — прекъсна я Дъглас. — Повиках те тук, за да ти съобщя, че победи.
Тя замръзна и цялото й същество застана нащрек.
— Победих ли?
— Можеш да получиш онова, което желаеш. Хейстингс щедро предложи да ти предаде собствеността си над плантацията на Махе. Можеш да си я вземеш.
Тя го погледна с подозрение.
— А в замяна на това?
— В замяна на това ще напуснеш страната незабавно… Уморих се от тези глупости. Ще престанеш да носиш името Крос. Ще се откажеш от кариерата си. Няма да има повече представления. Ще прекратиш този фарс, наречен пиеса. Ще откажеш разрешение тя да се играе повече. Това са моите условия. Искам отговор веднага.
— Приемам — каза Габриела. Най-сетне, след всички тези години на робски труд тя получи, каквото искаше. Най-сетне получи възможност да осъществи мечтата на майка си. Каприс нямаше да е умряла напразно.
— Искам договорът да бъде подписан пред мен от адвокат, който аз ще избера — настоя тя. — Не че не ви вярвам — прибави тя, поглеждайки Хейстингс със сарказъм. Той й се ухили като ястреб, току-що изпуснал плячката от ноктите си.
— Ще бъде сторено — съгласи се дукът. — Трябва да отпътуваш в срок от две седмици. Хейстингс ще тръгне преди теб на по-ранен кораб и ще уреди заминаването ти. Използвай времето си, за да уредиш всичките си дела и да сложиш край на тази нелепа постановка.
Излизайки, тя поспря с гръб към стаята. Беше тихо като в гроб. Можеше да усети погледите им върху гърба си, изчакващи да видят какво ще направи. Тя се обърна и погледна баща си във воднистите очи.
— Може би открихме начин да запълним празнината помежду си, дори това да е невъзможно с Хейстингс.
После се обърна и погледна ненавистния си брат. Надяваше се да види някаква следа от поражение на лицето му. Но ако беше загубил някаква битка по време на срещата им, това не личеше по нищо в пресметливия израз на предателските му очи.
9
Далила — Библейска героиня, коварна жена, отрязала косите на любимия си Самсон, в които се криела силата му и така го погубила. — Б.пр.