3.
Доклънд беше един от лошите квартали в Лондон, но Габриела го прекосяваше без страх, с безразсъдното безгрижие на човек, тъй свикнал със заобикалящата го среда, че вече не вижда опасностите, на които тя го излага. Тя винаги беше обичала района около реката, където майка й и тя, още като малка, ходеха да гледат страхотно интересните индийци, доведени от далечната страна отвъд океана. По това време Източноиндийската компания, позната на широкия кръг служители като Компанията на Джон, царстваше над моретата. Най-престижната и мощна търговска компания в света, тя се движеше неуморно като огромен часовников механизъм, за да бъде в крак с вноса на подправки, памук, селитра, порцелан и чай. Но напоследък в Компанията се забелязваше сериозен спад. Говореше се даже, че добрите стари кораби ще бъдат заменени от параходи, за които се носеше слух, че ще прекосяват разстоянието до Индия за половината от времето, нужно на обикновените платноходи. Това беше поредният знак за промяната, настъпваща навсякъде по света. В желанието си да запази спомена за майка си, Габриела все още предпочиташе да живее близо до така любимите на Каприс докове. Тази вечер обаче източноиндийският док бе тих като гроб, а разбитите му каменни пътеки пусти, като изключим нощните пазачи, които правеха обиколката си.
Габриела прекоси Кучешкия остров, където се намираха повечето от по-новите докове, и вонята на Темза нахлу в ноздрите й. На това място витаеха странни миризми и звуци, създаващи чувството за космополитен хаос и гниене. Мина през Чайнатаун10, където ароматът на печено прасе и джинджифил й напомни, че след представлението не е хапвала нищо. Провираше се покрай групички ирландски и индийски улични музиканти, край които подскачаха весели танцьори. Видя няколко африкански семейства, освободени роби, които бяха подредили домакинствата си на улицата. В Англия се надигаше вълна от реформи, набрала сили след смъртта на Джордж V. Наскоро, след революция в северните провинции, Камарата на лордовете бе приела нов радикално-реформаторски закон, даващ нови привилегии на средните и работещи класи, за който се смяташе, че ще промени сериозно Парламента за в бъдеще.
Въпреки това тази вечер момичето не мислеше за политика, тъй като умът й бе зает с новините, които щеше да съобщи на брат си. Колко щеше да се радва да го отведе от Лондон и всичките опасности, на които този град излагаше момче като него. Тя го обожаваше, но знаеше по-добре от всеки друг, че е безпомощен и слаб. Това беше проклятие, тегнещо над мъжете от рода Аштън. И вуйчо й, и баща й бяха били такива, затова за тях се бяха грижили съпругите им. Все още чуваше гласа на майка си: Винаги трябва да пазиш Кълън, Габриела. Той е слаб. Във вените му тече кръвта на Аштънови. А те са били и винаги ще бъдат слаби.
Въпреки мъглата тя забеляза клатушкащия се пред „Кръчмата на дуелистите“ фенер. Не беше трудно да се досети, че ще открие Кълън там — той обожаваше дъщерята на ханджийката, Хали, и ходеше да й се любува всеки път когато се изплъзнеше от погледа на Габриела. Това беше стара таверна, където се бяха провеждали дуели по времето, когато моряците от Хейлибъри се биели постоянно било за да защитят честта си, било за да спечелят симпатиите на младите момичета. Но в последно време кръчмата представляваше по-скоро музей с кръстосани шпаги, накачени по стените, и портрети на някои от най-прочутите й стопани от старите времена. Отдавна изоставена от служителите на Компанията и от джентълмените, сега тя се посещаваше от докери, бъчвари и пристанищни хамали, както и от всякакви други работници. Беше западнала и се бе превърнала тъкмо в мястото, където би отдъхнал извънбрачният син на дука след посещение при любовницата си.
Приближавайки се, Габриела чу, че вътре се е разиграла свада — хора крещяха и масите се преобръщаха върху дървения под с ужасен грохот. Любопитна да види какво става, тя бутна вратата и залитна пред вълната от дим, воня на бира, тютюн и мъжка пот, която се стовари върху нея. Чу гневни гласове, но първоначално не беше в състояние да види какво всъщност става.
— Дръжте го, момчета — изрева груб работнически глас. — Да намажем нехранимайкото с катран и да го оваляме в пера!
Когато пред очите й се проясни, Габриела видя група мъже, които притискаха някого към дълга маса. Тя веднага позна бандата на Родърхид — двама братя и трите им другарчета, които редовно прекосяваха реката, за да направят някоя поразия. Бяха злобна, яка сган, за която краденето на корабен товар беше ежедневие. Лицата им се кривяха в ехидни усмивки, докато извиваха ръката на жервата си, така че да изпищи. Точно в този момент жертвата извърна глава и Габриела без особена изненада разпозна агонизиращото лице на Кълън. Всеки път, когато отклонеше поглед от него, той попадаше в някаква беда.
10
Чайнатаун — китайският квартал в Лондон, прочут с десетките си ресторанти, разположен в днешно Сохо. — Б.пр.