— Не, Хейстингс. Избрах точно когото трябваше.
Черните му очи потъмняха като на ястреб.
— Тогава, струва ми се, ще изпитам безкрайната наслада да те гледам как увисваш на бесилото.
— Съдебните заседатели готови ли са да издадат присъдата? — попита съдията Матсън.
— Готови сме, Ваша чест — отговори един.
— Моля обвиняемите да станат. И ще ви припомня, че няма да търпя повече скандали в съда. Ще се държите с уважението и достойнството, които това място изисква.
Габриела се изправи на треперещите си крака. Почувства как една ръка стисна нейната и разбра, че това е Родриго. Не беше сигурна дали той иска да й прелее част от силата си, или да вземе от нейната. Нямаше значение. Хвана дланта му и разбра, че ще понесе всичко, което ще се случи.
Но точно когато говорителят стана, за да прочете присъдата, вратата се отвори и вътре се втурна задъханият господин Еймс. Той притича между банките и спря при Габриела, за да й каже:
— Молете се за чудо.
После поиска разрешение да се приближи към трибуната.
— Милорд, имам ново доказателство. Важно доказателство. Молим за снизхождението на съда и за позволение да го представим.
Прокурорът протестира.
— Милорд, моят опонент знае добре, че е твърде късно за това. Съдебните заседатели са издали вече присъда.
— Но, милорд — заспори господин Еймс, дишайки тежко, — този свидетел има възможно най-близко познание върху това дело. Да не чуем онова, което той има да каже, би било най-груба грешка на правосъдието.
Хейстингс стана и отиде при защитника до трибуната.
— Кой е този свидетел? — попита гневно той.
Господин Еймс отговори тихо. Очите на Хейстингс се извърнаха за миг към Габриела. Тя видя шока в тях.
— Категорично не! — изкрещя той. — Това е невъзможно, милорд! Не можем да го разрешим!
Господин Еймс, който вече дишаше по-спокойно, надигна глас, за да го чуят всички.
— Много се съмнявам, че от лондонския „Таймс“ ще се радват да чуят, че единственият свидетел, който защитата е могла да представи, е бил отхвърлен. Ако не му позволят да се изкаже, милорд, ще отнеса жалбата си до народа.
Съдията Матсън понижи глас и заговори нещо на Хейстингс, но Габриела успя да чуе думите му:
— Длъжен съм да го допусна да свидетелства.
Хейстингс се поколеба за миг, после се втурна обратно към мястото си.
— Ще приемем свидетеля — каза съдията.
Господин Еймс се обърна и се усмихна окуражително на Габриела.
— Съдебният пристав, моля!
Приставът отвори вратата и в съдебната зала влезе Кълън.
51.
Кълън премина между скамейките и застана зад свидетелската банка. Хейстингс го спря насред пътя, трескаво шепнейки му нещо, подбуждайки го към предателство, без съмнение. Габриела се разкъсваше от нахлулите в нея чувства — радост, облекчение и изумление. Как така това мамино синче, което не можа да събере смелост да се спаси пред шпагата на Родриго, е успяло да избяга от султанския дворец и да премине половината земно кълбо? Тя не можеше да разбере какво се е случило с брат й. Изглеждаше добре, макар и малко отслабнал. Но все избягваше погледа й, сякаш се страхуваше да я погледне в очите.
Хейстингс пак отиде при съдията, сякаш за да се опита да го убеди да изгони Кълън. Адмирал Фултън, не помръднал нито за миг от мястото си на първия ред, явно беше забелязал необичайното влияние на Хейстингс върху съдията и каза нещо на адютанта си.
Когато Хейстингс най-сетне се върна на мястото си, съдията Матсън каза:
— Нямам намерение да разрешавам дълго и обширно свидетелстване. Обвиняемите могат да седнат, докато свидетелят приключи.
Габриела седна до Родриго, но продължи да стиска ръката му.
— Назовете името си — каза съдията.
— Кълън Аштън.
Младежът положи клетва.
Господин Еймс застана пред него.
— Господин Аштън, по-рано в тази зала обвинението заяви, че сте бил отвлечен от обвиняемия господин Соро. Вярно ли е това?
— Да, сър.
— Заяви също така, че можете да свидетелствате за пиратските му дела срещу короната.
Хейстингс се наведе напред в креслото си.
— Мога да свидетелствам, сър — каза спокойно Кълън, — че господин Соро е направил за Англия повече от всички след дук Уелингтън24.
В залата се понесе шепот.
— Но той е считан за пират — каза господин Еймс.
— Само спрямо онези англичани, които вършат най-ужасни престъпления срещу човечеството. Които са създали обширна мрежа за търговия с роби…
24
Дук Уелингтън — изтъкнат английски военачалник, под чието командване обединените европейски армии разбиват Наполеон в битката при Ватерлоо. — Б.ред.