Габриела погледна навън и забеляза последните буреносни облаци да плуват към далечния хоризонт, единственото сиво нещо в заобикалящия ги пъстър свят. Водата под помнещия бурята въздух преливаше в алено, оранжево, виолетово, тюркоазено и най-невероятното възможно зелено. Капитан Уоткинс го наричаше квинтилионово11 зелено. Казваше, че се среща само в тази част на земното кълбо и ще стане още по-ярко, когато наближат Сейшелите. В този момент Габриела почувства, че никога преди не е виждала истински цветове, никога не е могла да се изтръгне от мъртвешката, вездесъща лондонска мъгла.
— Липсва ми Хали — въздъхна Кълън за може би хиляден път, откак бяха напуснали Англия. — Чудя се дали и тя мисли за мен.
— Мисля, че си е добре и без теб. Има си и други… почитатели: На твое място бих съсредоточила вниманието си върху бъдещето, не върху позорното минало.
— Освен това като си помисля само за това твое бъдеще, започвам да се страхувам за живота ни. Тук има пирати.
Капитан Уоткинс минаваше наблизо, облечен в синьото си сако и ужасно запарващия си черен плащ и, дочувайки думите на младежа, спря до тях.
— Помни думите ми, момче, до края на това пътуване няма да видим нито един пират.
— Чухме, че Родриго Соро се подвизава в тези води — каза Кълън. — Нима няма възможност да ни нападне?
— Никаква. Кралската флота му духна под опашката още преди няколко месеца. Най-вече, бих добавил, заради известността на вашата пиеса. Ще ми простите, че я споменавам, но тя породи у Адмиралтейството такова смущение и срам, че то повече не можеше да си държи очите затворени. Прогониха го към Амирантите. Той си знае, че не бива да се приближава до кораби на Компанията. Цяла орда кралски фрегати го чакат да се покаже. Никой, пират или не, не би се осмелил да се изложи на такава опасност.
— Защо тогава качихме цял батальон войници на Магадаскар?
— Политика на Компанията. Носим на борда много злато. Соро ни даде урок да вземаме мерки при всеки случай. Както виждате, приготвили сме се за всякакви евентуалности.
Вярно беше. Корабът бе така претъпкан с войници, качени на Мадагаскар, че беше трудно да се разминеш на него. Червените им вълнени куртки изглеждаха ужасно в жегата, а месинговите им копчета сияеха от чистота, както подобава на воини на Короната. Не беше минал и час, откакто се бяха качили на борда, и вече усърдно проверяваха амунициите, смазваха оръдията и се подготвяха да защитят товара от опасност, която знаеха, че няма да дойде.
— Просто предпазна мярка, уверявам ви — прибави капитанът, преди да отмине. — Успокойте се и се насладете на остатъка от пътешествието. Всичко ще бъде наред.
Когато се обърна да разгледа войниците, Габриела се почувства по-спокойна. Командир беше един висок шотландец, лейтенант Уолис. Червенокос и луничав, с дружелюбно, отворено лице, той беше накарал моряците на Патока да го обикнат заради чувството му за хумор, ентусиазма и енергичността, с която раздаваше заповеди. Беше изключително изискан мъж, който, ако имаше някакви съмнения относно своята или на подчинените си способност да отблъсне пиратско нападение, не ги показваше. Още щом се качи на борда, се установи като незаменима личност, а така също намери време да флиртува ужасно с Габриела. Бидейки единствената жена на кораб, пълен с мъже, тя отдавна вече беше свикнала на всякакви задиряния. Но откакто морската болест и недохранването връхлетяха пасажерите, тя получаваше само по някой томителен поглед, хвърлен отдалече. Обаче лейтенант Уолис беше здрав и жизнен, изпълнен с революционния дух, който витаеше сред английските моряци. Даваше си вид на човек, готов да разпердушини Родриго с голи ръце. Капитан Уоткинс бе прав. Би било лудост от страна на португалеца да се изправи срещу такъв противник. А Родриго не беше луд.
— Помисли си само — казваше й Кълън. — Толкова години си играхме с Родриго на пирати, обаче кой би помислил, че той наистина ще стане такъв! Все пак мисля, че сме го очаквали. Всички го очакваха. В крайна сметка тези хора са били пирати с поколения. Знаеш ли, че той произхожда от първите заселници на Португалия? Те са се биели с всички — с араби, с французи, с британци. Представяш ли си — цели поколения на един и същи род се бият, за да постигнат всяко нещо, което им се прииска!
Тя потрепера леко, когато призракът на спомена премина през главата й. Мъжественият аромат на Родриго, опаленото му от слънцето тяло… Вкусът му на езика й…
11
Квинтилион — цифра, в Англия — единица, следвана от 30 нули, в Америка — от 18 нули. Прен., огромен, изключителен, недостижим. — Б.пр.