— Ти си великолепен. Не съм си и представяла, че мъж може да бъде толкова съвършен.
Той се наведе към нея, целуна я дълбоко и започна да я гали с опитните си ръце. Габриела се почувства лоша, развратна жена в тази среднощна целувка, когато нищо не разделяше голите им тела и нищо не я предпазваше от мъжествената му атака. Почувства, че се дави в топлината на тялото му.
Спускайки устни по бузата, ухото, а после и по врата й, той я обърна с гръб към себе си. Тя усети горещия му език върху плещите си, плъзгащ се бавно надолу към кръста й. В същото време ръката му разтвори бедрата й и легна върху тръпнещата и женственост. Момичето усети такава мощна вълна от желание, че й се стори, че ще изгуби съзнание.
Изведнъж го почувства зад себе си, твърд като стоманена кама, насочена към мекото, влажно лоно, което той бе разбудил с пръстите си. Разтвори устните й с едно-единствено, дивашко движение, подготвяйки се да влезе в нея изотзад. Възпитаният джентълмен беше изчезнал напълно. На негово място стоеше създание, сякаш оживяло от тъмните пиратски нощи, изпълнени с огън и насилие. Изпарил се беше всякакъв намек за благоприличие. Сега той беше варварин, безжалостен и непоколебим.
Въпреки това слабините й молеха да го поемат. Юмрукът, сграбчил косите й, за да издърпа главата й назад, я накара да си поеме рязко дъх. Възбуждаше я толкова много, че си помисли, че няма да дочака той да утоли пламенното си желание. Искаше го сега, в тяхната последна среща, повече от когато и да било.
Хващайки още по-здраво косите й, той се наведе към ухото й и прошепна нещо на португалски.
— Какво? — задъхано попита Габриела. — Кажи го така, че да те разбера.
Разбира се, той я беше учил на португалски като малка. Тя много добре знаеше какво казва той, но искаше да го чуе пак. Това беше една от игрите им — да го кара да мисли, че разбира по-малко, отколкото всъщност разбираше.
Чу смеха му, идещ от толкова дълбоко, че звучеше като любовен стон.
— Ах, лисо, добре знаеш какво казах.
— Пак ми кажи — подразни го тя. — Просто за да съм сигурна.
— И какво точно искаш да чуеш? — попита той в ухото й. — Че никога не съм желал жена, както желая теб? Че когато сме заедно, се чудя дали някога бих могъл да имам нужда от нещо друго? Или че съм глупак да те напусна? Може и глупак да съм, caricia3. Обаче трябва да замина.
Тя се обърна и обви ръце около шията му, игриво гризкайки основата на врата му.
— Ти винаги би могъл да изпълниш обещаното и да ме отвлечеш оттук. Само с теб ще тръгна.
Габриела усети тъга в гласа му, когато той каза:
— Бих искал да можех.
Опитвайки се да не мисли за безкрайните нощи, в които него нямаше да го има, а да си представя само радостта при завръщането му, тя го прегърна здраво.
— Нищо, скъпи. Това са само две години. Трябва да помним това и да бъдем смели. А когато се върнеш… когато се оженим…
Почувства как той застина и изведнъж охладня — нещо, което не му се беше случвало, откакто пристигна тук. С резки движения свали ръцете й от врата си и отстъпи назад.
Помежду им легна напрегнато мълчание. Габриела се чувстваше като обляна с кофа студена вода. И тъй като той не казваше нищо, за да наруши мълчанието, тя пое инициативата.
— Родриго, какво има? Какво казах?
— Аз няма да се връщам. — Той се наведе и затърси панталоните си.
Габриела притихна за миг, гледайки го как се облича.
— Не казвай това. Дори и на шега.
Той извърна глава и луната очерта профила му. Чертите му бяха сурови и странно зли.
— Уверявам те, че не се шегувам.
Габриела седна стресната.
— Какво искаш да кажеш?
Той не отвърна, методично навличайки дрехите си една след друга. Тишината звънтеше между върбите, отделяйки я от него като стъклена стена.
— Отговори ми!
Той пристъпи бавно към нея и нежно прокара пръст по бузата й.
— Не мога.
— Не можеш или не искаш?
— Както ти харесва повече.
Тя положи усилие да преглътне задушаващата я обида.
— Но ти ще се върнеш…
Той замръзна, а ръката му рязко се отдели от лицето й.
— Родриго? — извика тя, опитвайки се да подтисне паниката си.
Той не отговори. Момичето се надигна.
— Тогава ме вземи със себе си. Сега. Можем да заминем тази нощ…
— Ах, Габе. Ти не разбираш. Ти просто не влизаш в плановете ми.
Тя не можеше да повярва.
— Как така не влизам? Та ние имаме едни и същи мечти!
Той се извърна от нея.
— Грешиш. Не мечтаем за едно и също.