Един човек зад нея преглътна шумно.
— Така или иначе — продължи Родриго, — ако решите да се присъедините към нас, знайте, че да плаваш под знамето ни е задача, която почива на чувството ни за чест и справедливост, както и на лоялността помежду ни и към общото ни дело. Британските власти знаят, че не бих принудил никого да носи моя знак. Затова ще обесят на място всеки, който го има. Така че чувствайте се предупредени. Този, който веднъж поеме птицата на свободата, не може вече да се върне назад.
С жест Родриго повика един от членовете на екипажа си. Човекът пристъпи напред и повтори думите му на език, който Габриела не разбра. Някакъв африкански диалект, предположи тя, въпреки че й се стори, че дочу няколко португалски думи.
Когато преводачът свърши, Родриго добави:
— Е, кой от вас не иска да влезе в редиците на моите хора?
Той направи пауза, чакайки, но никой не издаде и звук.
— Много добре. Започваме.
Една маса беше донесена до разчистения плаж. Зад нея поставиха стол, а на масата — тежка, подвързана с кожа книга. Родриго седна на стола, отвори книгата и потопи перото си в мастилницата, която един от хората му беше донесъл.
— Щом бъдете татуирани, можете да дойдете и да запишете името си сред тези на мъжете ми.
Да бъдат татуирани? Габриела погледна с ням ужас как дългите железни игли бяха извадени от огъня и потопени в дървените купи. Всички около нея започнаха да свалят ризите си.
— Ако искате да се присъедините към нас, побързайте — й каза Уолис и тя го погледна, вцепенена от ужас. Пристъпи сковано към най-близката редица. Взирайки се в голите мъжки гърбове, блестящи от пот пред нея, тя разкопча ризата си и се почуди как, за Бога, да се измъкне от всичко това.
14.
Изпитанието започна. Десетима мъже бяха заведени до масите, където ги накараха да се приведат и поставиха по едно дебело парче въже между зъбите им. След това иглите бяха потопени в тъмно мастило и с методична точност започнаха да дупчат кожата на новаците. Знакът бе татуиран на дясната им плешка, под рамото, с бързи и сигурни движения. Габриела чу стоновете на мъжете и видя как по лицата им се стичаше пот, докато хората на Родриго свършиха и намазаха готовите татуировки с някакъв мехлем. Когато първият новопостъпил се изправи, треперейки и олюлявайки се, тя видя изчистеното изображение на птица в полет.
— Какъв е знакът? — попита някой със слаб глас.
— Фрегат19 — отвърна Джон Фич.
Габриела му хвърли въпросителен поглед.
— Фрегатите са пиратите на въздуха — прошепна спътникът й. — Чакат другите птици да хванат риба, след което я нападат и й отнемат храната. Пиратска птица, разбираш ли? Някога семейството на Соро притежаваше остров, наречен на тези птици. След това им го отнеха.
Стори й се, че усеща някакъв различен смисъл в този символ, но в момента умът й бе зает с по-смущаващи неща. Трябваше да измисли как да се измъкне, преди да са смъкнали и собствената й риза и да са разкрили самоличността й.
Първата редица мъже бяха вече татуирани, затова тръгнаха към Родриго, за да се разпишат в книгата и да стиснат протегнатата му ръка. Направи й впечатление, че той намери какво да каже на всеки от тях поотделно, достатъчно тихо, та да не чуят останалите.
В този момент, миг преди иглата да се забие в плътта му, един от малцината бели мъже отскочи встрани с уплашен вик. Той изплю въжето и се обърна към Родриго с молба в очите.
— Кълна се в честта си, сър, искам да бъда един от хората ви. Беглец съм от каторжническата колония в Ню Саут Уелс — и англичанин, който ненавижда мисълта сънародниците му да отиват роби. Но се съмнявам, че мога да сторя това.
— Не можеш ли? — попита Родриго. Той стана и с рязко движение разкъса ризата си, разтваряйки я до кръста. — Аз можах. — Като се обърна, той показа загорелия си гръб, широк и трептящ от мускули. Точно под дясното рамо се виждаше силуета на пиратската птица в полет. Беше двойно по-голяма от тази на другите, татуирана върху кожата му като произведение на изкуството, изработено с любов.