Времената не бяха благоприятни за работа в театъра. Вече няколко години страната беше заседнала в тежка финансова криза и публиката намаляваше застрашително с всеки изминал ден. Хубавите женски роли бяха окупирани от звездите, затова на госпожа Сидънс й хрумна да използва необичайно дълбокия глас на Габриела като предимство — предложи й да се дегизира като мъж. Младата актриса последва съвета й и игра в няколко не особено интересни пиеси в продължение на година, усъвършенствайки се постепенно, докато един ден получи ролята на Яго и пожъна небивал успех. Много скоро театралната публика започна да се стича на тълпи към Стратфорд6, за да гледа изпълнението й. Не след дълго „Отело“ бе поставен и на Хеймаркет7, където спечели още повече почитатели.
Играта беше започнала вече да й омръзва, когато един ден съзря своя шанс.
Намаляващите богатства, които бащината й Британска източноиндийска компания внасяше в хазната на империята, не бяха в състояние да компенсират кризата. А в далечния Индийски океан положението на компанията се утежняваше от всеизвестния в момента пират Родриго Соро, който преследваше британските кораби със стръв и злоба, невиждани от златните години на пиратството отпреди цял век. В изблик на вдъхновение Габриела осъзна, че може да използва интимните си познания за корсаря, за да напише пиеса, която едновременно да унизи баща й и да постави Лондон в краката й.
Историята на Родриго беше сякаш създадена за сцената. Той беше син на известен пират, дръзнал да се противопостави на английската хегемония във водите край Сейшелските острови8. След залавянето и обесването на размирника дукът на Уестбъри доведе момчето в Англия и го взе под покровителството си. Решен да цивилизова младежа, дукът го назова по английски Родерик Смит и пое грижата за образованието му, пращайки го в Хейлибъри, подготвителното училище на Източноиндийската компания. Родриго се оказа надарен и волеви ученик, способен да изтърпи предразсъдъците на съучениците си — и особено тези на Хейстингс — със завидно спокойствие и безразличие, което накара всички, включително и Дъглас, да се чувстват като глупаци. По-късно, по време на първото си пътуване до Източна Индия, Родриго надхитри всички, като опря кама о гърлото на капитана и пое командването на кораба. Той стана не просто пират, той се превърна в най-безпощадното чудовище, което някога бе върлувало в тези води, може би най-вече благодарение на образованието, получено от Компанията. Беше известен като Симба, Лъва, заради необикновената си португалска красота и поразяващи лъвски очи — и никой от Кралските военоморски сили не беше в състояние да го надвие.
Габриела знаеше тази история по-добре от всеки друг и интуитивно усещаше как най-точно да изиграе ролята му. Пиесата се прочу като „Отмъщението на Лъва“, но истинското й предназначение бе да вбеси Дъглас Крос, да раздуха скандал и да го унизи лично до такава степен, че да не може повече да я пренебрегва. Да го накара да й даде онова, което искаше, та в най-лошия случай просто да уталожи беса й.
Сега баща й я беше повикал спешно по време на представление. Това със сигурност значеше, че най-накрая планът й беше успял!
2.
Уестбъри Хаус беше квадратна сграда на площад Гросвърнър, украсена с величествени статуи на средновековни воини. Мъглата, мистично плуваща в лунната светлина, обгръщаше гранитните фигури като ефирен плащ, придавайки им нещо зловещо. Сградата беше импозантно творение, предназначено сякаш да внушава страхопочитание и да показва на света какъв бележит мъж живее в нея.
Треперейки от хладния пролетен въздух, Габриела стоеше пред къщата, покрай която бе минавала толкова много пъти, но в която не беше влизала никога. На стъпалата видя неколцина мъже, които явно току-що си тръгваха. Бяха от онзи тип важни правителствени служители, които често бе наблюдавала, скрита в някое ъгълче на величествения дом на дука. Разпозна могъщия върховен съдия Мартин Матсън, който не можеше да бъде сбъркан заради изключителната си прилика с корабен плъх. Когато преминаха покрай нея, тя дочу недоволното им мърморене и думите „робство“ и „Бъкстън“. Щом отминаха, тя почука на вратата.
Икономът я поздрави с пресилена учтивост и я въведе вътре. Всичко наоколо притежаваше мрачния вид на крепост. Мечове, копия и щитове покриваха студените каменни стени, създавайки впечатление за сурова, мъжествена властност.
6
Стратфорд на Ейвън — родният град на Уилям Шекспир, намиращ се близо до Лондон, прочут с театрите си, между които Кралският Шекспиров театър, Лебедовият (Суон) театър и други. — Б.пр.
7
Хеймаркет — централна улица в Лондон, преминаваща от площад Пикадили към Трафалгар Скуеър и Националната художествена галерия. На нея са разположени някои от най-престижните театри в столицата. — Б.пр.
8
Сейшелски острови — малък архипелаг от 111 острова в Индийския океан, близо до о. Занзибар — Б.пр.