Предишната й прислужница, Мая, дойде да й помогне при обличането. Тя бърбореше непрекъснато, докато я обвиваше в пласт подир пласт фини материи. Корсет. Риза. Метри фусти. После бродиран сребрист сатен, пищна пола и шлейф, който тежеше десет кила. Когато стана готова, Габриела се почувства като коледна гъска, с пълнежа и всичко останало. Но думите на Мая я разсеяха от неудобствата й. Тя говореше как всички роби знаят за усилията на Mkombozi да ги освободи. Как бунтовното бяло момиче е избягало, за да се бие рамо до рамо с него. Знаеше, че Габриела е била в Африка. Като че ли знаеше всичко. Даже посочи знака с фрегата на рамото й. Нищо не каза, но Габриела разбра, че знае добре значението на този белег.
— За всичко помогне Mkombozi — каза тя.
Когато най-накрая свърши, косата на Габриела се виеше на върха на главата й в пищни къдри, а на врата и китките й блестяха бижута. Тогава в стаята влезе Канину. Той каза развълнувано:
— Сега е моментът, Умбу. Губернаторът е в кабинета си. Адмиралът е в дневната. Ако побързате…
Но когато се погледна в огледалото за последно, Габриела усети изведнъж вълна на странна жал към своя несъщ брат. Помисли за думите на Родриго — Той наистина трябва много да те обича. Можеше ли в пустата му душа да има нещо, достойно за спасяване? Не заслужаваше ли той един последен шанс да избегне пропастта в края на плана й? Въпреки предупреждението на Родриго, тя усети, че трябва да се опита да достигне последната и единствена добра част у него. Знаеше, че е единствената, която може да го стори.
— Канину, иди при губернатора и му кажи, че искам да го видя.
— Но, умбу!
— Отивай.
Тя влезе в кабинета секунда след като Канину обяви пристигането й. Хейстингс беше там с двама от съмишлениците си. Беше облечен в черни вечерни дрехи и изглеждаше студен и суров със зализаната си назад коса и безупречен вид, сякаш току-що се беше върнал от Бонд стрийт23. Само острият блясък в очите му говореше за злобния му характер. И в него имаше нещо от актьора. Можеше да заблуди всекиго, че е идеалният английски джентълмен, прекарващ времето си в тропиците, докато чака да заеме полагаемото му се място като дук Уестбъри.
Очите му се спряха за миг върху нея, отбелязвайки присъствието й.
— Трябва да кажа, мила Габи, че притежаваш неизчерпаема способност да ме изненадваш. Прати ли нашият стар приятел Родерик багажа ти?
— Няма да те задържам, Хейстингс. Бързо ще свършим.
— Работа ли имаме?
— Дойдох с гълъб в ръка.
— С други думи, с намерението да размахваш сабя под носа ми. Но я ми кажи, какво означава този неочакван жест на внимание?
— Ами това, че ние все пак сме едно семейство. Мислех, че бихме могли да сключим мир.
— Прекрасно знаеш, че не те възприемам като част от моето семейство. Само Господ знае колко мъже е водила майка ти в леглото си.
Габриела потисна гневния си изблик с огромно усилие и задържа спокойния и разумен тон.
— Доста мислих след последната ни среща. Осъзнах, че съм грешила за много неща в живота си. За Родриго. За Бо Балон. И дето изоставих така горкия ми Кълън…
— Къде е смисълът в тази благочестива тирада?
— Е, мислех си, че може би съм грешала и по отношение на теб. Че може би в теб има някакво достойнство.
Хейстингс се облегна на прозореца и кръстоса крака.
— За какво всъщност говориш, Габи? Не си ли се научила още да говориш по същество?
— Дошла съм тук, за да ти предложа начин да излезем от невъзможното положение, в което се намираме.
Хейстингс хвърли поглед към съдружниците си и изсумтя.
— Приличам ли на човек в невъзможно положение, джентълмени?
— Ще заприличаш, когато ида при адмирал Фултън и му кажа каквото знам за теб — нападна го Габриела.
Хейстингс помълча известно време и каза на приятелите си:
— Бихте ли излезли за миг. Стойте до вратата. Ще ви извикам, когато имам нужда от вас.
Когато вратата се затвори, той се обърна към нея и попита сериозно:
— Какво е предложението ти?
— Спри търговията си с роби. Прости на Родриго. Върни му дома на Фрегат.
— И какво ще получа в отплата за тази благотворителност?
— Съзнанието, че си предотвратил война. И клетвата ни, че ще мълчим за нечистоплътните ти сделки.
Той премисля известно време. На лицето му имаше израз, който не бе виждала преди. По-меко, по-човешко изражение.
23
Бонд стрийт — улица в Лондон, където се намират най-известните шивачи и модни магазини в Англия. — Б.пр.