Ратри се наклони напред и надникна в очите му.
— Имаме нужда от теб, Сам — рече тя.
— Зная, зная — отвърна й той. — Отново познатата история. Имате породист жребец и искате отново да го пробвате срещу другите — но той се усмихна при тези думи и тя го целуна нежно по челото.
Так заскача радостно по леглото.
— Весели се човешкият род — отбеляза Буда.
Яма му подаде наметалото, а Ратри завърза на краката му сандали.
За да дойдеш на себе си след покой, който надхвърля границите на всяко въображение е необходимо време. Сам беше потънал в сън. Докато спеше сънуваше, а докато сънуваше викаше или просто стенеше. Нямаше апетит, но Яма му бе избрал тяло здраво, силно и издръжливо, напълно способно да понесе всички психосоматични изменения, породени от божественото превъплъщение.
Той често седеше неподвижно с часове, вперил поглед в някое камъче, мъничко зрънце или листенце. И невъзможно бе в подобни случаи да го пробудиш.
Яма прозря в това някаква опасност и реши да обсъди ситуацията с Ратри и Так.
— Тревожно е, че често напуска този свят по този начин. Опитвах се да му говоря, но все едно че виках на вятъра. Сигурно не може да си върне онова, което е оставил в миналото. Самият опит му струва твърде много сили.
— Може би неправилно възприемаш усилията му — предположи Так.
— Какво искаш да кажеш?
— Погледни как е втренчил поглед в зрънцето, което сам е поставил пред себе си. Виждаш ли как се напрягат очите му?
— Да. И какво от това?
— Той примижава. Да не би да е късоглед?
— Не е.
— Тогава защо примижава?
— За да изучи по-добре зрънцето.
— Да го изучи? Това не е Пътят, на който той ни учеше. И все пак, той наистина го изучава. Той не медитира, опитвайки се да постигне в дълбините на предмета освобождение от субекта. Не.
— Какво прави тогава?
— Обратното.
— Обратното?
— Той изучава предмета и се опитва да се обвърже с него. Търси в него оправдание на собственото си съществуване. Може би се опитва да се обгърне с воала на Майя — илюзията за света.
— Мисля че имаш право, Так! — възкликна Ратри. — Как да му помогнем?
— Не съм съвсем сигурен, госпожо…
Но Яма кимна и тъничкият слънчев лъч, който падаше през тесния прозорец блесна в косите му.
— Ти успя да забележиш онова, което бе останало скрито за мен — рече той. — Той все още не се е върнал напълно сред нас, макар да се е сдобил с тяло, да крачи по земята и да разговаря. Но мислите му са някъде извън нашия свят.
— какво да сторим тогава? — повтори Ратри.
— Ще го изведем на голяма разходка сред природата — предложи Яма. — Ще го тъпчем с деликатеси. Ще радваме душата му със стихове и песнопения. С напитки силни ще го гощаваме, каквито не се намират тук, в манастира. Ще го облечем в скъпи одежди от коприна. Ще му намерим куртизанка и дори три. Отново ще го потопим във вихъра на живота. Само така ще успеем да го освободим от божествените окови. Какъв глупак съм, че не се досетих по-рано…
— Нищо чудно — прекъсна го Так.
Черен огън пламна в очите на Яма, но той намери сили да се усмихне.
— Ето че си получих заслуженото, дребосък, за макар и неволните коментари, които отправих по адрес на косматите ти уши. Поднасям извиненията си, човекоподобни. В душата си, ти си оставаш човек — умен и прозорлив.
Так отвърна с поклон.
Ратри се засмя.
— Кажи ни, премъдри Так — защото може би прекалено дълго сме били богове и сме загубили способността си да гледаме като теб — как да се справим с проблема, та час по-скоро да го върнем сред хората?
Так се поклони последователно пред Яма и Ратри.
— Както вече предложи самият Яма — отвърна той. — Още днес, госпожо, го изведете на разходка в подножието на планината. А утре лично аз ще го заведа в гората, сред дърветата, тревите и цветята. И тогава ще видим.
— Така да бъде — отсече Яма. Така и направиха.
През следващите няколко седмици, отношението на Сам към споменатите разходки постепенно се менеше — отпърво едва забележимо нетърпение, сетне — сдържан ентусиазъм, докато накрая се превърна в нескрито желание. Предпочиташе да излиза сам, разходките ставаха все по-дълги и по-дълги, в началото — няколко часа всяка сутрин, после — по няколко часа сутрин и вечер, а накрая не се прибираше по цели дни. Една сутрин в края на третата седмица, Яма и Ратри седяха на верандата и беседваха.