Кандис ми хвърли поглед през рамо, а аз просто се усмихнах, сякаш исках да кажа: Такъв си е Монк.
— Да не сте в бизнеса с освежители на въздуха? — попита Брайън.
— Детектив съм — каза Монк.
— Имате предвид нещо като частен детектив?
— Монк, частен детектив, това съм аз. Дори си имам рекламна песничка. Искате ли да я чуете?
По дяволите, не, помислих си и бързо се обадих:
— Трябва да кажеш на господин Монк с какво си изкарваш прехраната, Брайън. Мисля, че това е очарователно занимание.
— Работя като представител по продажбите за една компания, която изработва мебели по специална поръчка за хотелски стаи, офиси на корпорации, болници, ресторантски вериги, дори затвори.
— Смяташ, че това е очарователно? — попита ме Монк.
— Не сте ли се чудили винаги кой прави тези неща? — попитах. — Освен това той пътува по цял свят.
— Слава Богу, че съществуват клетъчни телефони, иначе никога нямаше да мога да го открия — каза Кандис. — Прекара цялото лято в обзавеждане на един курорт в Австралия.
— Тя се оплакваше колко е горещо в Ел Ей — каза Брайън, като хвърли поглед към нас в огледалото за обратно виждане. — Би трябвало да се опитате да прекарате месец юли там долу. Адска жега е.
— Удивявам се, като слушам за всички места, които Брайън е посетил и всички неща, които знае — каза Кандис. — Преживял е повече за двайсет и осем години, отколкото повечето хора за цял живот — определено повече, отколкото съм преживяла аз.
— Например? — попита Монк.
— Работил съм в ранчо за отглеждане на говеда в Тексас, бил съм доброволец с Корпуса на мира в Сомалия, работил съм безплатно като доброволец заедно с археологическа експедиция в Египет, и прекарах едно лято на риболовен траулер отвъд крайбрежието на Мейн — каза той. — Така получих този белег на крака. Едва не ми го отхапа един мерлин.
Кандис погледна възхитено съпруга си, а после премести поглед към мен.
— Не е ли чудесен?
Кимнах и се усмихнах, макар че трябваше да се зачудя защо човек, водил такъв вълнуващ живот, си бе избрал да прави кариера в мебелния бизнес.
Гранд Кахуна Поипу е курорт, построен на доста обширна площ, идеите, за чието планиране бяха взети от плантацията за отглеждане на захарна тръстика, която някога се е намирала на това място. В предлаганите от курорта удобства влизаха хотелът, шест луксозни плажни вили, наемът, за които беше от пет до десет хиляди долара на ден, стотици апартаменти, наемани на разменни начала за определено време, игрище за голф, на което можеха да се провеждат турнири, балнеоложки център от световна класа, и конферентен център.
Освен това курортът предлагаше прекрасни удобства за създаване на филми и видеозаписи, което превръщаше Гранд Кахуна Поипу, с неговата лагуна, от двете страни, на която растяха палми, и с покрития му със златист пясък плаж, в идеалния декор за безброй рекламно–информационни предавания за това, как да забогатеете бързо, и за всекидневно излъчваното телевизионно шоу на медиума Дилън Суифт, Шепот от отвъдното.
И все пак, курортът се простираше на толкова голяма площ, а пейзажът на имота беше толкова гъсто наситен с екзотични дървета, палми и хиляди различни видове цветя, че въпреки всичко успяваше да изглежда спокоен, уютен и с естествено тропически вид. Докато влизахме в алеята за коли, не изпитах усещането, че влизам в построена в стила на Лае Вегас „ваканционна дестинация“, макар че мястото определено беше именно това.
Солидно изглеждащото главно преддверие беше отворено от три страни и от него се откриваше изглед към океана; закрепени на тавана вентилатори с перки във формата на палмови листа разнасяха влажния въздух. Рецепцията беше мебелирана с кресла от ратан, украсена с морски пейзажи и покрита изцяло с коа — дърво с твърда дървесина, типично за островите.
Точно се отправях към регистратурата, когато Кандис ме спря:
— Не, не, остави Брайън да се погрижи за теб — каза тя. — Ние плащаме, нали помниш?
— Благодаря ти — казах. — Нямаш представа колко се нуждая от това.
— Да произхождаш от изключително богато семейство, си има известни предимства — каза тя. — Би трябвало да го знаеш.
И двете произхождахме от богати семейства, но аз отказах да приема каквито и да било пари от родителите си — не че те ми предложиха. Кандис взе всичко, което родителите й бяха готови да й дадат, и още доста след това.
— Опитвам се да не мисля за това — казах. — Особено когато плащам сметките с мижавата си заплата.