Плажът представляваше покрит с пясък полумесец, който се виеше пред шестте първокласни бунгала на Кахуна Поипу, всяко с площ от по хиляда квадратни метра, всяко с частен, засенчен от палми малък плувен басейн и голяма кръгла вана. Бунгалата бяха разположени сред пищен пейзаж, осигурявайки на богатите и известните предостатъчно естествена сянка и усамотение, дори когато някой гледаше към тях отгоре. И все пак съм виждала доста голям брой не особено ясни, заснети от голямо разстояние в плаващи лодки снимки в Инкуайърър на кинозвезди без горнища на бански, правещи слънчеви бани до тези частни плитки басейни.
Хвърлих поглед към Монк. Никога преди не го бях виждала да изглежда толкова доволен и отпуснат.
— Това е истински рай — казах.
Монк кимна.
— Какво ни е пречило да дойдем тук досега?
Знаех, че въпросът е реторичен, но въпреки това отговорих:
— Моето извинение са парите и липсата на възможност. Какво е вашето?
— Страх — каза той. — И вина.
Разбирах страха, но не и вината. Той видя погледа ми и отговори на въпроса, който се четеше ясно в изражението ми.
— Двамата с Труди все си говорехме да дойдем тук, но изглежда, че все не намирахме време — каза Монк. — Когато тя загина, не можех да се насиля да дойда. Дълго време дори не можех да се заставя да изляза навън.
— Е, какво ви накара да промените решението си днес?
— Страхът и силните лекарства — каза Монк. — И ти.
Знаех какво има предвид, и бях трогната. Той не искаше да каже, че ме обича, или нещо чак толкова значимо. Това, което искаше да кажа, беше, че се нуждае от мен, и че щях да му липсвам, ако си отида. Но това, което имаше най-голямо значение за мен, беше признанието, че с мен се усеща в безопасност, че се чувства достатъчно удобно, за да е в състояние да поеме известни емоционални рискове, стига да съм наблизо, за да може да се облегне на мен.
Искаше да каже, че съм негова приятелка.
Погледнах часовника си.
— След час трябва да бъда на репетицията за тържествената вечеря. Вие какво ще правите?
— Ще поразузная терена; после сигурно ще отида да плувам.
Усмихнах му се:
— Вие искате да отидете да плувате?
Монк каза:
— Басейнът изглежда приятен.
— Имате ли въобще бански костюм?
— Ще си купя — каза Монк.
Това хапче е удивително, помислих си. Ако Монк го вземаше един-два пъти месечно, можеше да се справя безпроблемно с безброй дреболии, които обикновено за него са сериозни начинания — например да си купи нови чорапи, да отиде да се подстриже… И пазаруването в бакалията.
Зачудих се дали в решението на Монк да не взема хапчетата не се крие и нещо повече от факта, че с тях губеше детективските си умения.
— Аз също бих искала да поразгледам наоколо — казах. — Дайте ми една минута да се преоблека, и ще дойда с вас.
— Добре.
Върнах се в стаята си и, докато се преобличах, осъзнах, че току-що съм пропиляла първата си възможност да бъда сама. Монк беше готов да тръгне сам, а аз се бях самопоканила да го придружа. Направих го, без да мисля, и то не от безпокойство или от чувство за отговорност.
Направих го, защото сме приятели. Въпреки че може да бъде по-вбесяващ от всеки човек на земята, ми харесваше да бъда заедно с него. Предполагам — ако поставите въпроса направо, — че именно така успявах да се примирявам с всичките му странности.
Заради това, а и освен това той ми плащаше.
5.
Г-н Монк и медиумът
На Монк му бяха нужни по-малко от пет минути да си купи бански от фирмения магазин на „Ралф Лорън“ в безистена на курорта точно след фоайето. Той просто си избра чифт обикновени сини плувки от един открит щанд, провери размера, плати, и с това се свърши. Това не беше кой знае какво, за който и да е друг човек: въпреки всичко, за Монк то бе удивително постижение.
Вървейки бавно, излязохме в голяма, заобиколена от палми градина, разположена не от страната, където се намираше басейнът на хотела, а от другата. Градината гледаше към плажа и беше пълна с хора, насядали по сгъваеми бели столове. Отначало си помислих, че е някаква друга сватба, но после видях телевизионните камери и познах мъжа, застанал пред публиката. Беше Дилън Суифт, прочутият медиум, който записваше епизод от излъчваното всеки ден телевизионно шоу, за което имаше договор.
Знаех кой е, разбира се. Щях да знам, дори и да не разделяше времето си между Хаваите и Сан Франциско, където започна шмекерското си предаване по един местен телевизионен канал преди няколко години.