Всички познаваха Дилън Суифт. Книгите му, с усмихнатото му лице на корицата, можеха да се намерят във всяка книжарница, във всеки смесен магазин и супермаркет от веригата „Севън-Илевън“ в страната. Където и да отидете, Суифт ви наблюдаваше с напрегнатия си, излъчващ нещо свръхестествено, втренчен поглед, сякаш питаше дали ще посмеете да не си купите книгата му, след като сте го погледнали в очите. Беше малко зловещо.
Популярността на Суифт се подпомагаше в немалка степен от факта, че изглеждаше невероятно привлекателно. Днес беше с небрежна хавайска риза с марката на Томи Бахама и светлокафяви работни панталони. Копринената му риза беше разкопчана точно толкова, че да излага на показ гърдите му без нито едно косъмче и яките му гръдни мускули. Най-биещата на очи черта от външния му вид обаче беше брадичката му с трапчинка точно по средата, като на звезда от дневните представления, напомняща и за Кърк Дъглас, и за Дъдли Праведника. Въпросът дали брадичката му е естествена или оформена с помощта на пластичната хирургия, се обсъждаше от критиците му по-често и по-оживено от това, дали е истински медиум, или не.
— Кой е той? — попита Монк.
Пълното невежество на Монк относно американската популярна култура отдавна беше престанало да ме шокира.
— Дилън Суифт — казах. — Той говори с мъртвите и предава техните послания на обичните им хора.
— Това е невъзможно — каза Монк.
— Кажете това на милионите хора, които гледат шоуто му и купуват книгите му.
Суифт се движеше през тълпата, сякаш теглен от някаква невидима сила. Градината беше като огромна дъска с написани върху нея букви и цифри, каквито се използват в спиритическите сеанси, а той беше централната фигура.
— Долавям нещо… Някакво име. Започва с буквата „Г“… да, ясно виждам буква „Г“ — каза Суифт. Той затвори очи, наклони глава встрани и се заслуша в нещо. — „Г“ може да е някой, който седи тук, а може и да е името на някой ваш, преминал в отвъдното близък.
Един мъж рязко вдигна ръка и я размаха, като се поклащаше развълнувано на мястото си точно пред Суифт, сякаш току-що беше спечелил награда. Беше към шейсетгодишен, тантурест, дребен мъж в ярка хавайска риза и набрани къси панталони, които закопчаваше практически на гърдите си. Носеше сандали и бели тесни чорапи, които стигаха почти до възлестите му, бледи колене.
— Казвам се Гари — каза мъжът; двойната му брадичка се тресеше. — Възможно ли е посланието да е за мен?
— Да, за вас е — каза Суифт. — Някой от другата страна ми нашепва. Жена, която ви е била много близка.
— Сестра ми?
— Усещам, че името й е започвало с „М“ или „Е“, или може би е съдържало и двете букви.
— Маргарет — каза Гари. — Значи говорите с Маргарет?
— Да, точно така — каза Суифт. — Починала е неотдавна.
— Преди около три години — каза Гари.
— Маргарет се е грижела за малкото си братче — каза Суифт.
— Аз бях по-големият й брат — каза Гари.
— Да, но въпреки това тя се е отнасяла много закрилнически към вас, нали? Все едно сте били малкото й братче. Всъщност, веднъж ви е спасила живота, нали?
Гари кимна ентусиазирано и стисна ръката на жена си. Тя много приличаше на него и беше облечена почти по същия начин.
— Когато бяхме деца, ловяхме риба на езерото и аз паднах от лодката във водата — каза Гари. — Оплетох се във въжето на котвата и едва не се удавих.
— Да, и наистина сте щели да се удавите, но тогава тя е била до вас, за да ви помогне, и иска да знаете, че и сега все още бди над вас — каза Суифт.
Обърнах се да си вървя, но Монк стоеше като закован и слушаше. Предполагам, че любопитството беше една от онези страни на характера му, които никакво лекарство не можеше да притъпи.
— Тя много упорито се е опитвала да се свърже с вас от своята обител — каза Суифт. — Маргарет казва, че вие знаете кога. Казва, че това се е случило в онзи миг, когато сте били обзет от най-черно отчаяние. Когато са ви съобщили новината, която сте се надявали никога да не чуете.
— Имате предвид, когато ми поставиха диагноза „рак“?
Суифт кимна.
— Гласът, който сте чували в подсъзнанието си, онзи глас, който казвал: „Не ми е дошло времето да умра; Ще се боря“ — това е бил нейният глас, който ви е нашепвал. Тя е искала да знаете, че ще се оправите. И наистина се оправихте, нали?