— В пълна ремисия съм — каза Суифт. — Да, чувах я. Кажете й, че я чувах. Кажете й, че тя ми даде сили да се боря.
Суифт сложи ръка на рамото на Гари и го стисна насърчително.
— Маргарет знае това. И също така иска да знаете, че ви обича сега и завинаги от отвъдното.
Заръкоплясках заедно с останалите хора от публиката. Суифт вдигна глава и за миг срещна погледа на Монк. Монк не извърна очи. Бях виждала това изражение на лицето му преди: това беше изражение, което той обикновено пазеше за хора, за които твърдо възнамеряваше да докаже, че са убийци. Беше неизречено предизвикателство: Не можеш да ме заблудиш.
Медиумът се насочваше към Монк. Последното, което исках, беше Монк, в предизвиканото си от лекарствата състояние, да се спречка с Дилън Суифт по националната телевизия.
— Може би е добре да тръгваме, господин Монк — казах, като го хванах за ръката и го отведох.
— Този човек е измамник — заяви Монк.
— Досега никой не е успял да го докаже — казах.
— Аз бих могъл — рече Монк.
— В отпуска сте, помните ли? — казах. — Тук сте, за да си прекарате добре.
— Това би ми харесало — каза Монк, но все пак неохотно ме последва.
Погледнах през рамо и видях Суифт да ни наблюдава как си отиваме, с объркано изражение на лицето.
Би ми харесало да видя Монк как плува.
Би ми харесало да имам и няколко снимки, на които се вижда това, някакво доказателство, за да покажа на Стотълмейър и Дишър, че това наистина се е случило. Не можех да си представя Монк да влезе в басейн, претъпкан с полуголи, потни, наплескани с лосион възрастни и пищящи деца с течащи носове и препълнени пикочни мехури.
Но пропуснах историческото събитие. Вместо това отидох на репетицията за тържествената сватбена вечеря на най-добрата си приятелка. Колкото и да обичам Кандис, бих предпочела да съм в басейна заедно с Монк.
Сред гостите нямаше никой от нейните роднини или от тези на Брайън, само двайсетина техни общи приятели от Ел Ей. Родителите на Кандис бяха на сафари и от тях не можеше да се иска да си направят труда да съобразят плановете си с нещо толкова незначително като сватбата на дъщеря им. Брайън беше сирак, чиито родители бяха загинали в автомобилна катастрофа, затова той нямаше нито родители, нито роднини, които да покани.
А нямаше и какво толкова да се репетира. Сватбата щеше да бъде бърза и неофициална, в специално отредената за провеждане на тържества градина утре сутринта. Единственото, което всъщност трябваше да направя, беше да стоя до Кандис пред олтара и да не забравя да й дам пръстена на Брайън.
Вечерята беше шведска маса с хавайски ястия, сервирани в разположен на лагуната ресторант на открито — на тераса, осветена от големи фенери. Бих ви разказала всичко за храната и за разговора, но бях замаяна от часовата разлика и от злоупотребата с тропическите напитки, и към десет се отправих към леглото. Обадих се на Джули да й съобщя, че съм пристигнала благополучно, помолих мама да не разглезва непоправимо дъщеря ми, и заспах.
В седем сутринта ме събуди хленчене. Не, приличаше повече на скимтене, и се чуваше от стаята на Монк.
Неохотно и с усилие се измъкнах от леглото, навлякох един халат за баня и, тътрейки крака, се приближих до вратата между стаите ни. Притиснах ухо към вратата.
— Господин Монк? — попитах. — Вие ли сте?
— Не съм сигурен — каза той. — От разсъмване насам си задавам същия въпрос.
Пробвах дръжката. Вратата беше отключена.
Влязох и открих Монк застанал в ъгъла, с гръб към стената. Носеше обичайния си костюм, колосаната му бяла риза беше плътно закопчана догоре. Леглото беше оправено, макар че кувертюрата беше свалена, сгъната и сложена отвън на верандата. Пъстрата хавайска риза и банските гащета, които беше носил вчера, бяха сгънати и сложени в кошчето за боклук.
— Какво е станало? — попитах.
— Събудих се в леглото — каза Монк. — Под тази кувертюра.
Той наклони глава и посочи към кувертюрата, сякаш тя беше някакво диво животно.
— Знаеш ли колко хора са седели върху тази кувертюра? — попита Монк. — Седалките на тоалетните чинии в обществените тоалетни са по-хигиенични и чисти от нея, а аз спах, покрит с нея.
Монк потръпна от глава до пети, после поклати глава. Протегна ръка към мен.
— Мокра кърпичка — каза.
— Съжалявам, нямам в себе си никакви. Още не съм успяла да купя.