Двама хавайски служители от моргата в бели униформи с къс ръкав вдигнаха трупа, извадиха го от ваната и го положиха върху чувал за пренасяне на трупове във вътрешния двор.
Полицейски фотограф направи снимки на мъртвата жена и на един изцапан с кръв кокосов орех във вътрешния двор, недалече от палмата, която хвърляше сянката си над голямата вана.
На няколко метра по-нататък имаше шезлонг с постлано върху дебелата възглавница бяло одеяло. На масичката за кафе до шезлонга видях гръбчето на роман от Джон Гришам с твърди корици, чаша вода и голяма сламена шапка с провиснала периферия.
Униформен полицай наблюдаваше всичко изпод сянката на плажен чадър във вътрешния двор, а потта мокреше ризата му с къси ръкави.
— Ей! Я да ни праи’ш тъй, братле — рязко проговори някой зад нас.
Когато вдигнахме поглед, видяхме на пътеката да стои едър, трийсетинагодишен хаваец, с ръце на хълбоците точно над пистолета и закачената на колана му полицейска значка. Носеше къси панталони, джапанки и хавайска риза с изрисуван на нея прекрасен, гледан от самолет пейзаж, изобразяващ тропическо островче. Около очите му имаше мрежа от ситни бръчици, от онези, които наричат „линии на смеха“, а пълните му закръглени бузи ме навеждаха на мисълта, че намира в живота повече радост, отколкото тъга. В този момент обаче не изглеждаше много щастлив. Изглеждаше направо съкрушен.
— Вие ли сте детективът, който отговаря за това разследване? — попита Монк, изправяйки се на крака.
— Право го рече, братле. Лейтенант Бен Кеалоха, от полицията на Кауаи. К’ва ви е грижата?
— Нямам представа какво казахте току-що. Аз съм американец от Америка. Казвам се Ейдриън Монк, а това е асистентката ми Натали Тийгър.
— От ’къв зор си врете гагата в тая дупка?
Монк се обърна към мен:
— Мисля, че ще ни трябва преводач.
Разбирах детектива. Той говореше на силен местен диалект, който не е много различен от начина, по който говорят калифорнийските сърфисти. Аз не карам сърф, но съм израснала в Монтерей и съм излизала на срещи с доста от тях. Те говореха на хавайски диалект, защото така правеха техните кумири, хавайските сърфисти.
— Това е лейтенант Бен Кеалоха. Той иска да знае защо надничаме из храстите. — Обърнах се към Кеалоха и му отправих най-дружелюбната си усмивка. — Господин Монк е детектив, консултант към полицията на Сан Франциско. Просто се беше поддал на малко професионално любопитство. Имате ли нещо против да ни кажете какво се е случило?
— Че да ви кажа. Бялата дъртофелница влязла в басейна. Тогаз онзи ми ти кокосов орех се откъснал от палмата — много плодове имало по нея — и като падал, треснал по главътъ онази жена. И тя веднага потънала в басейна, ей тъй — каза той. — Толкоз яко я тупнал. Бум.
Никога преди не бях чувала някой да говори толкова бързо на този диалект и ни най-малко не се чувствах улеснена от факта, че той вмъкваше в речта си хавайски думи, но все пак схванах основното. Обърнах се към Монк:
— Казва, че е нещастен случай. Възрастната жена седяла във ваната, един кокосов орех от палмата тупнал на главата й, зашеметил я и тя се удавила. — Обърнах се отново към Кеалоха. — Ама че неприятно. Такъв лош късмет. Докато сме тук, никога няма да седна под палма. Сега ще тръгваме, ако не възразявате. Mahalo.
Понечих да тръгна, но Монк не помръдна. Просто поклати глава:
— Не е станало така.
В този миг се изпари цялата ми радост, че ще прекарам седмица на Хаваите — защото знаех какви ще бъдат следващите думи на Монк и какво означаваше това за мен. Безмълвно оформих думите с устни, докато той ги изговаряше.
— Тази жена е била убита — каза Монк.
— Покажете ми как го измъдрихте туй, а? — попита Кеалоха, като ни направи знак да го последваме.
Монк тръгна нетърпеливо с него: на лицето му имаше усмивка. Едва ли можеше да бъде по-щастлив от това, че се беше натъкнал на труп още в първия ден от почивката си на Хаваите. Аз гледах по различен начин на случилото се. Виждах в него доказателство, че съм прокълната.
7.
Г-н Монк и кокосовият орех
Кеалоха отвори портата и ни въведе в страничния двор; джапанките му шляпаха и се удряха в петите му. Подминахме две еднакви климатични инсталации и редица метални кофи за боклук, от които вонеше на развалена храна. Заобиколихме една палма, настъпихме няколко съборени от вятъра кокосови орехи, и влязохме в задния двор зад шезлонга.