Не бях единствената. Туристите в океана и басейна продължиха да се плискат във водата, все едно нищо не се беше променило. Повечето хора на плажа и по шезлонгите просто покриха глави с хавлиените си кърпи главно за да предпазят списанията и книгите, електронните си игри и лаптопите си.
Дори и в дъжда Хавайските острови бяха рай.
Почти толкова бързо, колкото беше започнал, дъждът спря и облакът отмина. Слънцето грейна още по-ярко, а също и всичко останало — по палмите и цветята проблясваха капки дъжд. Мирисът на дъжда и на всичките свежи цветя изпълни въздуха и се смеси със солените пръски морска вода.
Само след броени минути отново бях суха, а също и жадна. Имах нужда от нещо сладко и студено. Изтърколих се от хамака, чувствайки се безкрайно отпусната и ленива, и бавно се отправих към бара при басейна — покрита със сламен покрив колибка с няколко високи столчета от ратан отпред.
Казах на бармана номера на стаята си и си поръчах един коктейл „Лава Флоу“ — вкусна смес от замразени ягоди, кокосов ром, няколко вида пиня колада и банани — всичко това, разбито заедно и увенчано с резенче ананас и задължителното чадърче. Отпих първата си глътка и затворих очи. Бях толкова отпусната, та ми се струваше, че мога да се разтопя.
— На съпруга ви му е мъчно за вас и му липсвате.
Отворих очи и видях Дилън Суифт, медиума, да се настанява внимателно на високото столче до мен. Не си направи труда да се представи. Предполагам, че когато лицето ти е върху кориците на милион книги и имаш собствено телевизионно шоу, приемаш за даденост, че всички те познават. Ако се съди по начина, по който ни зяпаха всички около басейна, вероятно беше прав.
— Неомъжена съм — казах, давайки му информацията, която нескопосаната му реплика за подхващане на разговор беше предназначена да измъкне от мен. Не съм прочута, но пък и не си направих труда да се представя. Можеше да почака излизането на книгата ми, ако предположим, че някога напишех такава.
— Вие сте вдовица — каза Суифт; втренченият му поглед беше напрегнат и пронизващ, като хирургически лазер. Имах усещането, че зрението ми се подобрява само като го гледам в очите. — А смъртта не е разкъсала връзките между вас и съпруга ви.
Бях разгневена от нахлуването му в личния ми живот и наранена от истинността на наблюдението му, но се опитах да не разкривам нито една от тези две емоции.
— Предполага ли се, че трябва да бъда впечатлена? — Небрежно посегнах към питието си и едва не го съборих.
— Той много силно желае да се свърже с вас, да облекчи болката ви — каза Суифт. — Усещам обаче, че не точно скръбта ви от неговата смърт иска да облекчи. Не, нещо друго е. Някаква недовършена работа. Вие чувствате, че спрямо него е била извършена някаква неправда.
— Мич загина два дни преди двайсет и седмия си рожден ден — казах. — Бих казала, че това е неправда.
Изненадах се колко близо до повърхността е бил гневът ми и колко лесно го извадих на показ. Предполагам, че когато ставаше дума за Мич, емоциите ми бяха доста раними.
Суифт взе чадърчето от питието ми и го завъртя между пръстите си.
— Бил ви е отнет поради нещастен случай.
— Самолетът му беше свален от вражески огън — казах. — Това едва ли може да се нарече нещастен случай.
— Това, което имах предвид, е, че не се е случило по негова вина — каза Суифт. — Той не обвинява себе си за случилото се в Косово, и вие също не бива да го обвинявате.
— Не го обвинявам — казах.
— Някой обаче го обвинява, и това ви измъчва — каза Суифт. — Изпълва ви с гняв и безсилно раздразнение. Независимо какво ви казват военните, Мич иска да знаете, че е направил всичко, което един войник би трябвало да стори. Иска да се гордеете с него, да знаете, че е проявил храброст, и да не се съмнявате, че до самия край си е останал мъжът, когото сте обичали.
Против волята ми в очите ми набъбваха сълзи, а това наистина ме изкара от нерви. Последното, което исках, беше да плача пред този човек. Или пред който и да било човек.
— Все още не съм впечатлена — казах, като отпих нова глътка от тропическата си напитка и се опитах да се държа така, сякаш обсъждахме нещо от рода на бейзбола или времето, а не смъртта на съпруга ми.