— Не се опитвам да впечатля вас или когото и да било друг — каза Суифт. — Просто предавам съобщение. Искате да узнаете какво всъщност се е случило с Мич, нали?
— Можете ли да ми кажете? — попитах, разстроена от осъзнаването колко бързо проговорих, и от отчаянието, което това разкриваше.
— Аз не мога, но Мич може — каза Суифт. — За нещастие образите и символите не са толкова лесни за разчитане. Други гласове и усещания се трупат и ги изтласкват.
— Не разбирам.
— Връзката ми със света на духовете е много сложна. Представете си хиляда духове в една стая, и само един клетъчен телефон, по който могат да се свържат с външния свят. Аз съм този клетъчен телефон. Всички те се борят да бъдат чути. Но знаете колко ненадеждна е понякога връзката по клетъчен телефон. Достатъчно трудно би било и дори само да ги чуя ясно, но освен това те ми говорят не толкова чрез думи, колкото чрез чувства, образи, вкусове, миризми и звуци.
— Кажете на останалите да си изчакат реда — казах. — Оставете Мич да говори.
— Не става така — каза Суифт. — И също като клетъчния телефон, не мога да контролирам този, който ме използва. Понякога, когато съм близо до някого, някой дух, който иска да се свърже с този човек, прониква и си пробива път до мен много грубо. В други случаи при мен идват хора и ме молят да се свържа с точно определен техен обичан близък, който е преминал от другата страна, в отвъдното. Това е по-трудно.
— Трябва да накарате клетъчния телефон да звънне от другата страна, и да се надявате, че на позвъняването ще отговори онзи дух, който трябва.
Суифт се усмихна загадъчно. Имах чувството, че работи доста упорито по поддържането на тази част със загадъчността.
— Нещо такова.
— Не ми казахте нищо за съпруга ми, което да не сте можели да намерите при едно търсене в „Гугъл“ или да не сте могли спокойно да предположите въз основа на обстоятелствата.
— Вие сте скептичка.
— Реалистка съм — казах. Лъжех. Повече от всичко ми се искаше, да вярвам, че той говори с Мич, и се мразех заради този копнеж. — Какво искате от мен, господин Суифт?
— Наричайте ме Дилън, моля ви.
— Не отговорихте на въпроса ми.
— Не искам нищо от теб, Натали.
— Значи наистина знаете коя съм — казах обвинително.
— Знам, че бяхте заедно с Ейдриън Монк, а трябва да го видя — каза Суифт.
— Защо?
— За да му предам съобщение от мъртвите. Някой отчаяно иска да се свърже с него.
— Някой определен човек ли? — попитах.
— Хелън Грубър — каза той.
— Това е доста конкретно, като се има предвид, че духовете рядко ви се представят.
Суифт отново се усмихна, макар че в усмивката му този път нямаше нищо загадъчно. Беше доволен.
— Гледали сте шоуто ми?
— Когато бях болна от грип и не можех да мръдна от къщи. Хващах по няколко минути оттук-оттам между пристъпите за повръщане.
Опитвах се да се държа язвително, да разпръсна малко от тази негова самодоволна увереност, но той изглеждаше невъзмутим.
— Никога преди не съм се чувствал така силно свързан с някой дух. Бунгалото ми е през няколко врати от нейното — каза Суифт. — Сякаш духът й се беше свързал с мен на път към отсрещната страна, мигове преди да бъде убита.
— Откъде знаете, че е била убита?
— Почувствах го. Беше внезапно. То… — Той се мъчеше да намери подходящите думи. — Не е дошло отвътре, като естествена смърт. Дошло е в гръб. Някой се е промъкнал зад гърба й и я е ударил по главата, това е моето усещане.
Можеше да е научил повечето от смътната информация, която ми беше разказал досега, от персонала на хотела или от някой от полицаите, които бяха на местопрестъплението. Не беше нужно да си медиум, за да предположиш, че е станало убийство, когато видиш паркирани на улицата камионетка от моргата и полицейски коли.
— Има неща, които тя иска да сподели с Монк — каза Суифт.
Поставяше ме в неловко положение, принуждавайки ме да поставя на везните собствените си егоистични желания срещу етичните си задължения като помощничка на Монк.
Достатъчно лошо беше дори само това, че Монк си беше намерил убийство за разкриване, но освен това той толкова отчаяно се пазеше да не би Хаваите да му харесат, че беше готов да започне разследване за начина, по който зареждаха минибара в стаята му.
А ето че сега Дилън Суифт, за когото се предполагаше, че разговаря с мъртвите, твърдеше, че е приел специално обаждане от отвъдното, от жертвата на убийството, което Монк разследваше.