Заведях ли сега Суифт при него, Монк щеше да посвети всичкото време, което не прекарваше в разследване на убийството, на намерението да разобличи прочутия медиум като измамник. Всъщност Монк беше готов да го стори, когато се натъкнахме на заснемането на телевизионното шоу на Суифт предния ден — надявах се, че по това време е бил твърде замаян от хапчетата, за да не си спомня тази случка.
Това обаче щеше да се промени, ако Суифт се изтъпанеше и заявеше, че говори от името на Хелън Грубър. А аз можех да се сбогувам окончателно с всяка надежда да се насладя дори на един миг от почивката си.
Затова съвсем разумно реших, че част от работата ми като асистентка на Ейдриън Монк е да бъда негов пазач и да не позволявам на хората да му губят времето. Ако Суифт действително можеше да допринесе с някаква полезна информация, щях да го заведа при Монк начаса. Но ако не беше така, щях да спестя на Монк едно ненужно безпокойство и, по този начин, да откупя за себе си малко време за почивка в рая. Всички щяха да са щастливи.
Успях да се самоубедя, че изобщо не постъпвам егоистично. Проявявах извънредна деликатност и услужливост.
— Споделете ги с мен — казах. — А аз ще ги предам на господин Монк.
Той се взря продължително в мен, опитвайки се да вземе решение. Изобщо не възразявах — това ми даде възможност да се насладя на още малко от тропическия си коктейл. Накрая Суифт въздъхна и заговори:
— Тя не знае кой я е убил — каза Суифт. — Но тя завладя ума ми с образи и усещания. Ароматът на люляк. Лекият, сладък вкус на пай с liliko. Виждам капитан Ахав да се крие в сенките. Усещам отлитаща любов. Чувствам допира на бодлива тел до кожа. Виждам дървосекач, застанал до бор, с порцеланова кукла в ръка. Не записвате нищо от това, което ви казвам.
— Имам добра памет — казах. — Тя съобщи ли ви нещо по-конкретно от това?
— Не е сама — каза той.
— Искате да кажете, че тя не е първата жертва?
— Знам само, че има и други духове, които искат да се свържат с мен по този въпрос. Тогава не ми се стори много логично, и сега също. Сигурен съм обаче, че ще стане ясно с течение на времето.
— Духовете казаха, че ще се върнат ли?
Той се надигна от високото си столче и ми се усмихна: този път усмивката му бе много развеселена. Суифт разполагаше с доста богат набор от усмивки.
— Духовете, обезпокоени по този начин, никога не стоят мирно. Те настояват и упорстват, докато съобщението им не бъде чуто.
Права бях да не водя Суифт да се среща с Монк. Не само че нищо от брътвежите му нямаше да ни бъде дори и от най-малка помощ, но и очевидно той беше търсещ внимание измамник, който се опитваше да се добере до всякаква публичност, която би могло да му донесе разследването на убийството.
Суифт понечи да се отдалечи, после спря и хвърли поглед през рамо към мен.
— На Мич още му харесва как ви стои този бански костюм — каза той и кимна одобрително. — Разбирам защо.
Потръпнах, сякаш самият Мич беше докоснал с устни тила ми.
10.
Г-н Монк наема кола
Взех хавлиена кърпа, увих я около кръста си и отидох във фоайето. Умът ми все още бе твърде зает с мисли за Дилън Суифт и неговите послания от отвъдното.
Отивах към асансьорите, когато видях Монк при едно от павилиончетата в просторния безистен. Щандът беше направен така, че да прилича на плажна къщичка, и беше посветен на характерните за острова бижута. Монк методично тършуваше из изложените колиета от зъби на акула, за явно неудоволствие на собственичката — хавайка на средна възраст, — застанала зад щанда.
— Пазарувате ли, господин Монк? — попитах, приближавайки се.
Монк се обърна, видя ме по горнище на бански и веднага вдигна поглед над главата ми.
— Не пазарувам.
— Тогава какво правите?
— Забавлявам се. За това служи ваканцията, нали?
— Спокойно можете да ме погледнете.
— Не мисля. — Той отново премести поглед към колиетата, които преподреждаше върху малка въртяща се поставка за бижута във формата на дръвче. От всяко колие висеше само по един бял зъб от акула.
— На плажа сме. Всички жени тук са по бански костюми, къси тениски без ръкави или потници — казах. — Огледайте се и ще видите.
— Бих предпочел да не го правя.
— Това са просто женски бюстове, господин Монк, не диви животни.
— Но тези жени се държат именно като диви животни.