Въздъхнах, предавайки се.
— Е, щом не пазарувате, какво правите?
— Подреждам зъбите според вида на акулите и мястото им в челюстта.
— И наричате това забавно?
Собственичката изстена нещастно.
Монк закима ентусиазирано, като продължаваше да подрежда колиетата.
— Невероятно забавно е. На Хаваите има около трийсет и три вида акули, а някои имат по цели тринайсет реда зъби. На една средностатистическа акула й падат по хиляда и осемстотин зъба на година, и по петдесет хиляди — за целия й живот. На тези колиета тук има всякакви видове зъби от акула, цели стотици, наслагани без всякакъв ред.
— Значи прилича на огромен, невероятно сложен пъзел.
— Не можеш да правиш това вкъщи. Само на Хаваите — каза Монк. — Извадих късмет, че нямаше опашка, когато дойдох тук.
— Нито пък някой е влязъл оттогава насам — промърмори собственичката.
— Значи наистина можете да различите един зъб от акула от друг? — попитах.
Монк изсумтя подигравателно:
— Разбира се. Че кой не може?
— Откога сте тук?
— Беше толкова вълнуващо, че изгубих представа за времето.
— От три часа — каза собственичката. От мрачното като буреносен облак изражение на нещастното й лице бе очевидно, че е почувствала отминаването на всяка секунда от тези часове.
— Не съм се забавлявал толкова много от онези лета, когато двамата с брат ми смъквахме черупките на голяма торбичка с печени фъстъци, смесвахме всичко и се състезавахме, за да видим кой може да съедини най-много фъстъци със съответните им черупки. После ги изяждахме. Бяха много щури времена.
Като плъзнах поглед покрай Монк, забелязах Ланс Воон да стои на регистратурата с багажа си. Изглежда, че си заминаваше.
— Господин Монк, погледнете.
Той поклати глава:
— Мисля, че се разбрахме по този въпрос.
— Не към мен, към регистратурата.
Монк хвърли поглед към регистратурата, после се обърна назад и се усмихна на собственичката на щанда:
— Беше страхотно. Наистина яко!
— Яко ли? — попитах.
Монк ме погледна, забравяйки за миг, че съм по горнище на бански. Бързо извърна очи.
— Да. Така се казва сега. Наистина би трябвало да се опиташ да бъдеш в крак с популярната култура, или ще те пренебрегват. — Монк се обърна отново към собственичката. — Утре пак ще дойда.
— Утре е затворено — каза тя.
— Кога ще отворите пак?
— Вие кога си заминавате?
— Във вторник — отговори той.
— В сряда — каза тя.
— Защо затваряте за толкова време?
— Спешен семеен проблем — каза тя.
Монк въздъхна печално:
— На острова има ли други места, на които могат да се видят интересни зъби от акула?
— На много места има зъби от акула — каза тя. — На много места извън хотела.
— О, добре, защото аз просто загрявам — каза Монк. Той погледна над главата ми, което беше неговият начин да ме гледа, без да ме поглежда директно. — Може би двамата можем да пообиколим заедно някой път.
— За да подреждаме зъби от акула.
— Това е почивка, нали? — каза Монк. — Забавлявай се.
С тези думи той се отправи към регистратурата, където Тецуо се занимаваше с Ланс.
— Заминавате ли някъде, господин Воон? — попита Монк.
Ланс се обърна стреснато:
— Сменям си стаята. Не можех да остана в онова бунгало след… — Гласът му стана толкова задавен, че не можа да довърши. Той се прокашля и опита отново: — Сигурен съм, че разбирате, господин Монк.
— Когато ви попитахме за съпругата ви, не споменахте нищо за това, че е чувала гласове.
Изражението на Ланс стана сурово.
— Откъде научихте за това?
Тецуо виновно наведе глава, но не съумя да остане незабелязан от Ланс. Ланс го гледа гневно един миг, след това отново премести погледа си към Монк.
— Не виждах смисъл да казвам нещо повече — каза Ланс. — Хелън беше силна жена — искам да бъде запомнена така, а не като човек, постепенно изпадащ в деменция.
— От колко време беше започнала да изпада в деменция?
— Вече от доста време беше започнала да забравя и да се обърква, но започна да чува гласове едва след като дойдохме тук. Да си кажа честно, това ме плашеше. Трябваше да се махна от къщата, да проясня собствения си ум, нали разбирате?
— Затова ли отидохте да се гмуркате без нея?
— Разбира се, това беше една от причините — каза Ланс. — Но освен това трябва и да се поддържам във форма. Не можех да прекарам две седмици тук, седнал край басейна. Аз съм много активен физически; имам нужда да тренирам тялото си. Колкото и да й се искаше, тя не можеше да се съобразява с моето темпо. Малцина могат. Тя приемаше това. То беше единствената отстъпка, която направи пред възрастта си.