— Вместо това вие сте можели да направите известни отстъпки — казах.
— И да оставя тялото си да се съсипе? — Ланс поклати глава. — На нея това не би й харесало повече, отколкото на мен. Тя искаше да бъда във върховна форма.
Бях сигурна, че е искала — също както на един мъж му харесва младата му тайна съпруга да е слаба, руса и с голям бюст. Съмнявам се, че Хелън би се омъжила за човек, по-млад от нея с трийсет години, ако той имаше двойна брадичка и бирено шкембенце. Можеше да си намери такива мъже на нейната възраст.
Тецуо подаде на Ланс електронна карта за отваряне на врати.
— Стаята ви е готова, сър, с любезното съдействие на Гранд Кахуна Поипу.
— Благодаря. — Ланс взе електронната карта и погледна Монк. — Има ли още нещо?
Монк поклати глава. Ланс взе куфарите си и бавно тръгна към асансьорите.
— Мислите, че той го е направил ли? — попитах.
Монк погледна горе-долу в посоката, в която се намирах, но не директно към мен, и сви рамене:
— Кой друг би могъл да е?
— Но той има алиби — възразих.
— Умниците винаги имат.
Ние също вече се отдалечавахме, когато Тецуо повика Монк.
— Сър, имате телефонно съобщение. — Тецуо подаде на Монк парче хартия.
Монк хвърли поглед на листа.
— Лейтенант Кеалоха разполага с информация. Иска да му се обадя или да се отбия в участъка.
Щеше да е по-лесно да се обадим на Кеалоха, но исках да се махна от хотела и да видя още малко от острова.
— Да отидем при него — казах. — И без друго трябва да наемем кола.
— На входа на паркинга до безистена има офис на агенцията за коли под наем „Парадайз“ — любезно ни упъти Тецуо.
Върнах се в стаята си, бързо се преоблякох по къси панталони и риза и пет минути по-късно отново се срещнах с Монк във фоайето. Тръгнахме от единия край на U-образния безистен и се отправихме към изхода, и службата за коли под наем, в другия край.
Завихме зад ъгъла и видяхме Брайън, кандидат-съпругът на Кандис, да стои с багажа си до гишето на агенцията за коли под наем, точно пред изхода за паркинга. Говореше със служителя от агенцията — млад бял мъж с изсветляла от слънцето руса коса, облечен в хавайска риза с емблема във форма на орхидея на агенцията за коли под наем „Парадайз“. Когато Брайън ни видя, лицето му почервеня от ярост.
— Ето ги — каза той и размаха пръст към нас. — Те вероятно знаят кой го е направил.
— Кой е направил какво? — попита Монк, когато се приближихме.
— Обезобразил е колата ми — каза Брайън, като посочи с глава към паркинга. — Сигурен съм, че това е дело на някой от присъствалите на сватбата.
Излязохме навън и погледнахме мустанга комби на Брайън, паркиран на един ред с още няколко еднакви мустанга. Неговият обаче лесно се забелязваше. Той беше онзи с раздробеното предно стъкло и голямото скъсано място точно по средата на гюрука. Монк се приближи и огледа колата.
— Това е била чисто злобарска постъпка — каза Брайън.
— Ами онова, което причинихте на Кандис? — попитах.
— Виждате ли? — обърна се Брайън към служителя от агенцията. — Тя на практика признава, че е замесена в това. Но шегата е за нейна сметка и за сметка на безсърдечните й, отмъстителни приятели. Застраховката ми покрива всички щети.
— Имаше ли по колата някакви други щети, за които бихте искали да съобщите? — попита служителят.
На табелката с името му пишеше, че се казва Том, от Ермоза Бийч, Калифорния.
— Не — каза Брайън, точно когато Монк се върна.
— Има драскотина на задната броня, три вдлъбнатини на вратата откъм шофьора, курешки върху багажника, и петно с формата на амеба от неопределен произход на пътническата седалка — каза Монк. — И освен това е върнал колата с нечетни показания на стрелката за километража.
— Нечетни показания на стрелката за километража ли? — попита Том, явно озадачен.
— Показва двеста и седем километра. Дори от обикновено благоприличие не се е сетил да измине допълнителен километър. — Монк презрително се обърна към Брайън: — Как изобщо можете да се гледате в огледалото?