Том подаде на Брайън някакъв документ върху тефтер с прикрепващи се страници.
— Трябва само да подпишете тук и междуградският автобус ще ви откара до летището. — Той посочи към един микробус от агенцията за коли под наем „Парадайз“, който лениво стоеше на бордюра на няколко метра от нас.
— Не отбелязахте драскотините, вдлъбнатините и петната — обърна се Монк към служителя от агенцията.
— Няма значение — каза Том.
— Това петно е трайно.
— Колите непрекъснато се покриват с петна отвътре — каза Том от Ермоза Бийч. — Дори само червената пръст може да съсипе купето на колата, ако първо целият този дъжд и морски въздух не я съсипят отвън. Не ме карайте дори да започвам да ви изброявам какво разливат хората в колите или какво намираме под седалките. Не искайте да го знаете.
Монк поклати глава:
— Не, не искам.
— А хората ги карат дори без следа от внимание или уважение. Тук колите не изкарват дълго. За щастие в Капаа има страхотен автосервиз. Всички компании го използват.
Брайън подписа документа и върна папката на служителя.
— Надявам се, че престоят тук ви е харесал — каза Том.
Брайън изгледа гневно Монк и мен, вдигна куфарите си и с отсечени крачки тръгна към автобуса. Служителят от агенцията се обърна към нас.
— Е, какво мога да направя за вас тази вечер?
— Бихме искали да наемем кола — казах.
— Изберете си.
— Искаме такава, която да е току-що доставена — каза Монк. — Кола, която е карана само от един-двама души, и то изключително чисти и държащи на личната хигиена хора.
Том погледна съсипания мустанг:
— Това беше най-новата кола, която имахме. Останалите са тук от един-два месеца. Може да пробвате при „Глобал Рентал“ в Лихуе.
Погледнах към междуградския автобус, който още не беше тръгнал. На летището имаше много места, откъдето можеше да се наеме кола.
— Възразявате ли, ако се метнем на автобуса до летището? — попитах.
— Разбира се, заповядайте — каза Том.
Тръгнах към автобуса.
— Наистина ли искаш да се возиш в един и същ автобус с това жалко човекоподобно създание? — попита Монк, като вървеше редом с мен.
— Не аз съм тази, която ще се чувства неудобно, а той — казах.
— Защото втренченият ти в него поглед безмълвно ще му напомня как е оскърбил приятелката ти?
— Кой е казал нещо за безмълвие? — попитах. — Ще му напомням възможно най-гръмогласно, и най-цветисто, по време на цялото пътуване. Ако ушите ви са прекалено чувствителни, може да се наложи да си ги покриете.
Брайън беше готов да се изстреля светкавично от автобуса в мига щом стигнахме до летището. Заради багажа си обаче беше принуден да се забави, затова успях да вметна още няколко подбрани думи, преди да се измъкне. Монк беше толкова смутен от езика, с който си послужих, че май също се изкушаваше да побегне.
Най-големите агенции за коли под наем, заедно с още няколко по-малки офиса, бяха събрани под един покрив в тесен пасаж, прилепен до паркинга на летището. Автобусът ни стовари пред агенцията за коли под наем „Парадайз“, но там не разполагаха с никакви „току-що доставени“ коли, затова отидохме отсреща в „Глобал“.
Служителите в „Глобал“ бяха млади, от хавайски произход и очевидно строго инструктирани да се усмихват непрекъснато. Вероятно прекарваха свободните си от работа часове с болящи ги лицеви мускули и мрачни физиономии, за да избегнат болката. Също както върху униформите на събратята им в „Парадайз“ десенът на ризите им представляваше логото на агенцията, представляващо земното кълбо във формата на автомобилен волан.
— Не можем да наемем кола тук — каза Монк.
— Защо не?
— Погледни това място — каза Монк. — Тук цари пълен безпорядък.
Погледнах към паркинга. Видях сто различни модела фордове, паркирани в спретнати редици на номерирани места. Монк би трябвало да е обзет от истински радостен трепет.
— Не виждам проблема.
— Сигурно си изтощена от часовата разлика. Колите са паркирани абсолютно безразборно.
— Абсолютно безразборно ли? — попитах. — Паркирани са на номерирани места.
— Би трябвало да са подредени по марка, модел, цвят, и година на производство — каза той, сякаш това беше просто въпрос на здрав разум. — Това е анархия. Ако това показва колко са организирани, представи си как поддържат колите.