Посочих отсреща:
— Погледнете другите компании за коли под наем, господин Монк. Техните коли също до една са паркирани безразборно.
— Сега поне знам откъде е дошъл терминът „безразборно“ — каза Монк. — Това е хавайската дума за „хаос“.
Служителка на име Кимико се приближи да ни помогне. Поисках комби. На Монк му беше все едно каква кола ще вземем, стига колата да е току-що слязла от конвейера за монтаж. Кимико ни заведи при един мустанг, чийто километраж показваше само петдесет и пет километра — каза, че никога не е бил наеман.
Докато Монк оглеждаше колата за евентуални несъвършенства, а аз попълвах формуляра за наемане, една двойка на двайсетина години, и двамата загорели от слънцето, пристигна с един мустанг, леко ожулен откъм страната на предната пътническа седалка, при което фарът се беше раздробил, а гюрукът се беше огънал.
Двамата казаха на Кимико, че колата била ударена странично от шофьор, който изобщо не спрял след сблъсъка, и й дадоха копие от полицейския доклад. Първо Брайън, а сега и те. Потвърдих в квадратчетата отстрани на формуляра всички варианти за застраховка, които предлагаха. И без друго всичко отиваше на кредитната карта на Монк.
— Каква приятна двойка — каза Монк, като надникна в смачканата им кола.
— Какво ви кара да кажете това? — попитах. — Та вие не знаете нищо за тях.
— Върнаха колата с четни показания на километража. Сто шейсет и четири километра.
— Това е съвпадение — казах. — Не са го направили нарочно.
— Разсъждаваш твърде цинично — каза Монк. — Имай малко вяра в себеподобните си.
11.
Г-н Монк отива на вечеря
Тясната дежурна стая на полицейския участък в Лихуе приличаше на всички други служебни помещения на правителствени учреждения, които бях виждала преди. Всичко беше в оттенъци на сивото — стените от сиви, направени от сгурия и цимент тухли, шкафовете за папки, четирите метални бюра, дори настланите с линолеум подове, където от дългогодишно вървене из дежурната стая се бяха оформили пътечки. Единствените неща, които донякъде придаваха цвят на обстановката, бяха хавайските ризи на двамата детективи и топлийките с разноцветни връхчета, забучени нагъсто в черно–бяла карта на Кауаи върху една дъска за съобщения зад бюрото на Кеалоха.
Кеалоха се изправи да ни посрещне.
— Хей, благодарско, че се отбихте.
— Не е кой знае к’во, братле — казах с усмивка.
— Т’ва е добре — каза Кеалоха.
— Натъкнахте ли се на нови насочващи улики в разследването? — попита Монк.
— Само още открития, които не водят доникъде — каза Кеалоха. — Медицинският експерт потвърждава, че Хелън Грубър е убита по някое време между осем и единайсет сутринта, което изключва Ланс като неин убиец.
— Алибито му се потвърждава, така ли?
— Както каза, той е бил на борда на един от катамараните на Роб Шнорхела, за да обикаля крайбрежието на На Пали, да наблюдава китове и да се гмурка с шнорхел. — Кеалоха вдигна една видеокасета от бюрото си. — Роб Шнорхела е възложил на един от членовете на екипа си да прави професионален видеозапис на всяко плаване; след това накрая на плаването продават касетите на гостите за по петдесет долара всяка. Взех една назаем.
На количка до бюрото на Кеалоха имаше телевизор с видео. Детективът пъхна касетата във видеото и го включи. Беше нагласено на един от моментите на корабчето. Ланс се намираше сред дузина туристи на палубата, които наблюдаваха китовете. Кеалоха натисна бутона за бързо превъртане, спирайки на един кадър, на който Ланс хвърляше влюбени погледи към млада брюнетка в плътно прилепнала тясна сърфистка тениска и долнище на бански, тип „прашка“, докато тя скачаше от корабчето и се гмурваше във водата. Няколко минути по-нататък на записа видяхме Ланс под водата, докато плуваше сред пасаж тропически риби. Кеалоха фиксира кадъра.
— Супер — рече той. — Харесах го заради това.
— Касетата може да е била заснета преди дни — каза Монк. — Откъде сме сигурни, че е заснета тази сутрин?
— Получих клетвена декларация от човека, който е заснел записа; освен това проследявам всички бели, намирали се на корабчето, за да потвърдя онова, което той ми каза — обясни Кеалоха. — Вече говорих с една от двойките, които са на видеозаписа. Пристигнали са вчера от вътрешността на сушата. Затова записът трябва да е бил направен днес. Туй са фактите, братле.
— Туристите, които са били на борда на корабчето, слизали ли са на брега по време на разходката?