— По крайбрежието има няколко усамотени плажа, и те спрели на един от тях да обядват. Но ако си мислите, че може би Ланс се е изплъзнал от групата, добрал се е до скрита някъде кола и се е върнал до Поипу да убие жена си, забравете за т’ва нещо. Това, което превръща На Пали в такова живописно място, е суровата брегова линия от назъбени, високи крайбрежни скали, до които е невъзможно да се стигне с кола.
— А с хеликоптер? — попитах. — Не правят ли обиколки на крайбрежието на На Пали?
— Би било лудост човек да се опита да кацне на някой от онези плажове, а дори да успее, невъзможно е това да стане, без да го забележат всички на борда на корабчето — каза Кеалоха. — Ланс има непоклатимо алиби.
— Почти прекалено непоклатимо — каза Монк. — Никога нямам доверие на хора с непоклатимо алиби. Или на хора, които пият безалкохолно направо от кутийката. Или на хора, които пробиват някоя част от тялото си.
— Моите уши са пробити — казах.
— И моите — каза Кеалоха. — А също и зърната на гърдите.
Монк потръпна и се престори, че не ни е чул.
— Може да е наел някой да убие жена му.
— Говорих с полицейското управление на Кливлънд — каза Кеалоха. — Те проверяват Ланс, а също и банковите му сметки. Не бих се изненадал, ако кливлъндските ченгета се опитат да си изкрънкат едно пътуване дотук, за да съобщят лично новината.
— Е, предполагам, това означава, че на нас не ни остава нищо друго, освен да се наслаждаваме на острова, докато чакаме — казах, с надеждата, че кливлъндските ченгета едва ли ще се разбързат особено. — Ще тръгваме ли, господин Монк?
Монк бавно се приближи до картата.
— Какво е това?
— Не си затормозявайте ума с това — каза Кеалоха, отклонявайки въпроса с пренебрежително махване на ръка. — Това са престъпления, които никога няма да разкрием.
Прииска ми се да не го беше казвал. С тези думи и с този безгрижен жест Кеалоха небрежно бе дал на Монк още един повод за натрапчива тревога.
— Защо не? — попита Монк.
— Това са случаи на кражби с взлом по домовете в Поипу. Повечето от пострадалите къщи са ваканционни вили и сгради с апартаменти съвместно владение, които само понякога се обитават от собствениците си. Могат да бъдат празни месеци наред или отдавани под наем всяка седмица.
— Значи може да минат дни, седмици или месеци от извършването на престъплението, преди собствениците да забележат, че нещо липсва.
— Точно така. — Кеалоха въздъхна.
— Ами свидетелите? Някой видял ли е нещо необичайно?
— Това е друг проблем. Много от съседните домове и апартаменти за съвместно владение са или празни, или непрекъснато наемани от различни туристи. Как да разбереш кога някой е пришълец, ако и ти самият си такъв? Помолихме градинарите, пощальоните, чистачите на басейна — изобщо хората, които постоянно са тук — да бъдат нащрек, но те не са по-добри от туристите в забелязването на такива неща.
— Трябва да има поне няколко случая, в които да имате приблизителна представа кога е станала кражбата. Никога ли не са се включвали аларми? Никога ли не сте получавали съобщения за току-що счупени прозорци или разбити с лост врати?
— Изключително рядко.
— Кога и къде са станали те?
Кеалоха отвори една прошнурована папка на бюрото си и я подаде на Монк, който прегледа страниците.
Помислих си, че на Кеалоха сигурно му е страшно удобно цялата информация да му е толкова наблизо и под ръка. Започвах да подозирам, че всичко това е нагласено, че през цялото време Кеалоха искаше Монк да попита за кражбите с взлом.
— Всички тези кражби с взлом са станали посред бял ден, в делнични дни — каза Монк. — Защо крадецът би поел този риск?
— Не знам — каза Кеалоха.
— Това е странно — каза Монк, имайки предвид нещо, което четеше. — Според тези доклади някои от кражбите дори са станали в квартали, където жилищните сгради са с портиери, и в охранявани сгради. Как са могли крадците да влизат и да изнасят откраднати вещи, без никой да ги забележи?
— Това е някаква мистерия — сви рамене Кеалоха и ми намигна заговорнически.
Аз обаче не бях част от заговора. Бях жертва. На практика той признаваше, че стоварва неразрешените си случаи на Монк, и по този начин прави всичко възможно да не получа и най-малка възможност да се насладя на Кауаи.
Монк посочи към един списък на страницата:
— Алармена инсталация е била задействана преди три седмици в два и петнайсет следобед в къща на Хуунани Роуд. Може ли да ми покажете къде се намира това на картата?