Кеалоха докосна една карфица, поставена на път, който се простираше покрай брега на южния край на острова, недалече от нашия хотел.
— Ето тук.
— А тази преди четири дни в пет следобед на Лауай Роуд?
Кеалоха почука с пръст по една карфица малко по на изток, недалеч от мястото, където Лауай Роуд стигаше до задънена улица при Спаутинг Хорн, за който знаех от пътеводителите, че представлява воден фонтан, създаден от вълни, избликващи с огромна сила през тясна дупка в няколко оголени вулканични скали. Зачудих се дали наистина ще имам възможност да видя това място, или изобщо някое от останалите природни чудеса на острова, докато съм тук.
— Ами кражбата миналата седмица по обяд?
— Тук, на разклона за Майло Хае. — Кеалоха посочи към няколко къщи край на игрището за голф на Гранд Кахуна Поипу.
И така нататък. Докато Монк четеше адресите от папката, Кеалоха му показваше съответните карфици на картата.
Монк затвори папката и се загледа в картата. След една дълга минута се обърна към Кеалоха:
— Свободен ли сте за една игра на голф утре в единайсет на игрището в Гранд Кахуна Поипу?
— Много съм ви благодарен за поканата, но имам работа по случая с убийството — каза Кеалоха. — А дори да не беше така, това игрище е много популярно. Никога няма да успеете толкова бързо да си направите резервация за утре.
— Даже невъзможно и ако става въпрос за официални полицейски дела?
— Такъв ли е случаят?
— Да, ако искате да заловите един обирджия — каза Монк.
Реших да говоря с Монк едва след като приключим с вечерята в „Ройъл Хавайан“ и той даде на сервитьора кредитната си карта, за да плати сметката.
„Ройъл Хавайан“ беше в къщата, където някога се бе намирало жилището на плантаторите от Кахуна Поипу. Ресторантът беше заобиколен от пищна тропическа градина и лъкатушеща пътека, осветена от фенери, откъдето се слизаше чак до плажа.
Макар че не можехме да видим океана, чувахме разбиващите се вълни и усещахме мириса на морския бриз, чийто полъх се носеше из градината, наситен с ароматите на цветята. Трапезарията беше облицована със скъпа ламперия от дървесината на коа. Това придаваше на ресторанта типично хавайска елегантност и оправдаваше солените цени на ястията.
Започнах с топла салата от козе сирене и макадамия, полята със сок от пасифлора, последвана от поръсена с лимонова трева лунна риба със спагети юдон и тайландски маслен сос със зелени лимони и босилек.
Монк си поръча смесена салата от различни зелени зеленчуци (които побърза да подреди върху отделна чиния), последвани от печено на скара филе от сьомга с бял ориз. Освен това си поръча и севън ъп с резенче лимон, та, както каза, да се поотпусне малко.
Опитвах се да го накажа с мълчанието си; той обаче явно не забелязваше. Всъщност, мисля, че му харесваше. Проклет да е.
Докато се хранехме, си мислех колко изнервящ и богат на събития беше денят, като се започне с катастрофално завършила сватбена церемония и откриването на убита жена. Срещнах медиум, който твърдеше, че общува не само с духа на мъртвата жена, но и с този на съпруга ми, а Монк реши да разследва всички неразкрити кражби на острова.
А това беше едва първият ни ден тук.
— Знаете, че лейтенант Кеалоха ви използва — казах накрая, когато сервитьорът се върна и поднесе на Монк кредитната му карта „Виза“, разписката от кредитната карта и химикалка върху малък сребърен поднос.
— Не, не ме използва. — Монк извади собствената си химикалка и внимателно се зае да подписва разписката.
— Той ви подмами, за да разкриете извършителя на тези кражби вместо него.
— Нямам нищо против — каза Монк.
— Аз имам — казах. — Не стига, че се включихте в разследване на убийство, ами сега поемате и товара на всичките му случаи.
— Наричаш това поемане на товар? — каза Монк. — Бих могъл да разреша за седмица всички случаи, които той разкрива за една година.
— Той точно на това се надява.
Монк отвратено пусна химикалката, после с помощта на изправеното острие на ножа си внимателно сгъна разписката на две и я скъса точно през средата. После повтори същото с двете половини, а след това махна на сервитьора да се приближи.
— Мога ли да ви помогна? — попита сервитьорът.
— Трябва да изхвърлите този документ и да ми извадите нова разписка — каза Монк, като струпа четирите късчета от разписката върху подноса.